Пъпеши, дини и още нещо 2

                 Пътувахме вече към борсата.

                 Каква ти борса, стоката от хубава по-хубава, минава прекупвач, гледа, пипа, потупва,...какво ли разбира, освен  че целта му е да намали цената и да има по-голям кяр.

- Госпойце, ша ти ги взема сичките, ама на по-ниска цена - завъртя се някакъв плешивко

- Не, цената ми е съобразена с качеството - възропта Виктория

- Хайде бе, знаем го това качество пълно с нитрати и знайни и незнайни препарати от съседските държави - ехидно подхвърли плешивкото.

Виктория се огледа безпомощно. Аз бях само работник, не и бодигард, наблюдавах безучастно...

Но, изведнъж

- Хей, защо се занасяш с жена ми - и изникнах пред него заплашително - Я първо да се извиниш, и второ, това не са твоите кауни и карпузи...хайде делегация, че ще ми станеш като смачкан домат на Цариградко шосе...

Оня плешивко се смали, изкимтя нещо, позавъртя глава.

- Хайде бягай да се снимаш другаде и не ми се заканвай, да не видиш месечина посред бял ден,...аман от разбирачи - гневно му казах

Оня като попикано мушкато се изниза в навалицата.

                След малко нови двама прекупвачи, съгласиха се с цената, но

- А как ще уточним килата на пъпешите , мадам...Иначе класна стока изглежда.

- Много  е сложно - отговори тя - Теглим ги с кашоните, после колко тежи празен кашон, умножаваме по броя кашони и ги прибавяме към теглото А за дините има пластмасови клетки, тарата им е 25 килограма, и готово.

Ония доволно потриваха ръце. Помагах при разтоварването, броенето, тегленето.

Скришом записвах на един лист, умножих по цената и им съобщих общата сума.

Съгласиха се веднага. Нещо се усъмних в лоалността им.

Обърнаха една клетка за дини, единият извади топка пари и започна да брои.

Еха, стари номера, още от  Дерибасовская в Одеса, уж брои а прехвърля пари в ръката си и сръчно ги сменя с хартия...

- Чакай, чакай, не така да ми ги броиш в ръката си, брой и оставяй на клетката, сега няма вятър да ги издуха - казах сериозно

Нещо ме засърбя около слепоочието, повдигнах ръка да се почеша, блузата ми над панталона и се е повдигнала. На колана си, още от военните години, носех сгъваеми нож и лъжица в кожена калъфка.

Вероятно се е показала, по-точно лъснала на слънцето, и ония напълниха гащите. '' Има пистолет, полицай е, или таен агент на Агенцията ''.

Следях внимателно какви банкноти слага на купчинката.

- Бончо, дай още 6 по 50, 300 лева де - уплашено рече броящият

Погледнах листчето си със сметката, точна е крайната сума. Даже ония от залесия, че ще ни измамят, не си направиха труда  да поправят грешката на Виктория, вместо '' да се извади'', тя каза

'' прибавяме'', та платиха и теглото на кашоните.

- За нас бе чест да работим с вас господа - усмихнах се любезно - Можем да ви предложим домати, чушки, грозде ''Велека'' едро, черно и много сладко.

- Да, да ще се виждаме,... нее, за сега  пъпеши и дини - смотолявеха те

                   Пътувахме отново мълчаливо. Пътят се виеше между дърветата, сянка, слънце, сянка, слънце, почти нямаше и движение в този час.

- Госпожо, доволна ли сте - поитах вяло

- Първо не съм госпожа за съжаление, а госпожица...Ти така ли работиш. с оръжие на кръста...А всъщност, кой си ти,... какво работиш - сякаш изплашено попита

- Това ли ги е изплашило ония двамата, даже и ти се изплаши - засмях се - Не е пистолет а сгъваем нож със сгъваема лъжица в калъф. Дръж здраво волана за да ти покажа,... нее, след три километра има бензиностанция и кафе на ОМВ, можем да спрем там.

Микробусът намали и спря.Разкопчах колана, измуших коженият калъф.

- Ето дръж, разгледай го, нося го не за самоотбрана,... но виж сега послужи

Тя го взе, погледна го недоверчиво, погледна мен. Хванах ръката й и разстворих острието и лъжицата, тя отново лъсна.

- Нещо като по-голям туристически комплект, нищо страшно...

Насядахме около масата, чакахме поръчаното  кафе и вафли.

- Обади се на вашите, че сме на бензиностанция, завършили сме успешно пазара,... и ако имаш време приготви се да слушаш.

Тя вършеше всичко машинално, страхливо се оглеждаше, още по-страхливо стискаше чантата с парите, ръката й потреперваше когато отпиваше от кафето си.

                  Започнах спокойно да разказвам за вуйчо, за семейството му, че съм му племенник, а не син от незнайна австралийка, че не съм семеен, че може би съм харесвал жена в живота  си, но не съм й го споделял, просто военната служба е попречила може би...

                   Преглътнах мъчително, гледах някъде през нея...

Харесвахме ли се наистина с капитан Колева,...харесвахме се и обичаме тайно, военна работа.

Поредния курс на мисия с хуманитарна помощ, възможно бе преминаване над огневата линия или продължителен обход за да заобиколим. Избрахме първото, спогледахме се с екипажа, всичко става, заблуден дрон или нарочно изстреляна ракета, самолетът в пламъци и взрив,... ние на парчета.

- Екипаж, отново трудна задача от Командването, ще бъда пак прям и открит.

И започнах с трудностите, риска, коя страна как ще приема хуманитарната помощ...

- Не сме вярващи, но наистина богът в нас да бъде на наша страна и ни помогне - завърших

Поисках да опреснят опознавателните знаци на самолета, изрисуван флагът на РБ на опашката.

Изреваха двигателите на транспортния самолет, получихме разрешение за полет и се понесохме по пистата.  Три часа сме във въздуха. Бяхме видимо спокойни, но се чувстваше скрито напрежение в нас, всеки вторачен  в монитор или уреди по таблото. Капитан Колева съобщаваше височина, скорост, координати. Радиостанцията мълчеше...

Изведнъж припука и на  ясен английски, женски глас ни изненада.

- Трнспортен  военен самолет, нарушихте въздушното ни пространство,... индефицирайте се...

Гласът повтори съобщението още два пъти.

Погледнах капитан Колева и направих знак да отговори.

- Тук помощник-капитан на военен транспортен самолет, превозваме хуманитарна помощ, разрешително за полет номер..., товар номер..., превозваме хуманитарна помощ. Дайте указания за промяна на курса.

Отсреща невъзмутимият женски глас отговори

- Имате право на избор, да ви свалим или екскортираме и насочим към летище за преглед на товара.

Капитан Колева пребледня... Посичх два пръста, избираме второто...

- Да, насочете ни към ваше летище - решително каза тя - Това е хуманитарна помощ, касаеща деца, майки, нуждаещи се стари хора.

От нищото сякаш изкочиха два изтребителя, получихме и новите координати...

Приземих самолета. По радиото ни насочваха към странична писта. Оградиха самолета с шпалир въоръжени войници, случайно да не избягаме.

Започна проверката на документи, товар. 

Спря военен джип. От него изкочи симпатична жена с военна униформа.

- Капитан Колева, вас изглежда търсят - смотулеви лейтенантът

Двете жени застанаха на два метра една от друга с вдигната ръка за поздрав.

Виждах само изпънатите тела на две доблестни жени. След рапорта си, последва ръкостискане и двете се придвижиха на сянка под крилото на самолета. Разговаряха като стари приятелки, макар да бяха от различните страни на барикадата.

Проверяващите не откриха нарушение, рапортуваха  на жената-офицер, тя се обади някъде, усмихна се дружелюбно.

- Всичко е ОК, пригответе се за излитане, два изтребителя ще ви придружат до фронта, от наша страна ние ще информираме отсрещната страна...За мен беше чест.

Последва чест с ръка, ръкостискане и прегръдка...

                  На приятелското  летище отново проверки, документи и започна разтоварването.

Бяхме омаляли от напрежение и умора

- Идва ми да се скрия между товарите и да спя - промълвих

- Наистина ли - усмихна се Колева - А за мен ще има ли място, поне на рамото ти...

Свалихме само високите обувки и както сме в гащиризоните прегърнахме се и заспахме дълбоко

Задачата бе изпълнена. Застягахме се за обратен курс. Дойде някаъв млад военен и каза екипажа да се строи, ще дойде американски генерал и Комисар  от ООН.

То не бяха хвалебствия, добри думи, значки от ООН за всеки от екипажа.

- Ще докладвам на командването ви за проявения героизъм и ще искам повишение в чин на всички  Благодарим ви...

Колева произведоха в майор, мен в подполковник,... но това не повлия върху колегиалните и чисти лични отношения помежду ни.

Получих предложение да уча в Американска военна академия, усмихнах се, не се поласках.

- Господа офицери, бих желал да замине да следва майор Колева, а аз да се пенсионирам...майор Колева е подходящият кандидат и заслужава.

Спретнаха ми подобаващо изпращане, пожелания, пожелания, чак ми стана неудобно и се насълзих.

              С  госпожица майор Миглена  Колева се прибирахме пеша, нали живеехме наблизо. 

Въздъхнах тихичкко пред неизвестното, от утре няма строй се - преброй се, рев на двигатели, изчакване разрешение за полет,...И най-доброто беше, че броят  на излитанията беше равен на броя на кацанията.

- Господин полковник от запаса   - попита тихичко Миглена - Добре ли си

- Даа, добре съм,... добре, но както казвахме , били сме и по добре..

- Искаш ли да дойда у вас и да остана там

- Нее, не искам скъпа. Ти вече имаш други мечти, защо да се объркваме

- А още не съм ти благодарила, че ме посочи да замина вместо теб,... ти си истински приятел Петьо, истински...успяхме да съхраним в себе си една истинска обич.

- Ти заслужаваш този жест, скъпа, давай смело напред и нагоре, радвам се за теб, че си борбена и целеустремена.

- Ще се чакаме ли Петьо

- Нее, няма да се чакаме, защо трябва да се самонаказваме, отиваш да учиш и цялото ти внимание трябва да е насочено там...

Погледна ме с насълзените си очи

- Хайде стига де, уж ти щеше да ме успокояваш, а сега каква стана тя...Миглена, майор Колева, скъпа...искам да те целуна истински.

И без да дочакам отговорът й, устните ни се впиха едни в други, езичето й палаво се провря през тях

Беше ми и хубаво и тъжно от спомени с Миглена, дано тя поне намери щастието си в далечна Америка.

Махнах ей така безпричинно с ръка, все едно пропъждам нахална конска муха.

               Срещу мен седеше Виктория, малко се е поотпуснала, гледаше ме вече не злобно, а по-приятелски и с добронамерен поглед.

               Пресегна се през масата и хвана дланта ми...

следва............