Първа част

   Бях замислила едно пътуване в простора на кухия си ум, в безбрежните облаци на затъмнението и неясния порив на музата.  А всъщност всичко тръгна от скуката. Тъжен факт на просто съществуване. Прекалено болезнено разбрах, че не само не се харесвам на по-голяма част от хората в обкръжението си, а и съм твърде неразбрана. Може би се оказах просто наивна или по-скоро скучно-честна. Все пак е много по-трудно човек да бъде лъжец, защото му се налага да помни много повече (макар и излишна информация). Жалко, но факт! Да бъдеш честен се наказва. Друга болезнена истина, до която достигнах, в скучните си дни на т.нар. ми почивка, си бе чиста проба истина, с привкус на още една разбита илюзия- аз съм посредствена! Аз съм посредствена!!! Увличам се от толкова безсмислени неща, които бълва телевизорът, но факт е, че е по-лесно от четене на книги. Честно казано, никога не съм обичала да чета книги. Обичам буквите и завъртулките, твърде забавни и интересни са ми. И все пак да се върна към последствеността си?! Не мога да разбера дали това е добре или просто съм една от многото и това ме кара да се плаша от себе си.

   Единственото нещо, което осъзнах в поредния пристъп на никъдето е, че всичко ми е непоносимо скучно. Може би съм станала и малко по-цинична. Но е така -омръзва и ти е скучно. И все пак знам, че тъпото ми сърце трепва от толкова малко, че дори не е "грахово зърно", а прашинка, видяна под микроскоп...

     -    Всичко зависи от очилата? Нали така?!

-         В случая, по-скоро от лупите и размера.

-         Макар, че разправят, че размерът няма значение!

-         Пак твърде скучни лъжи?! Има и то прекалено много. Консуматорското общество имерва всичко в BIG и накрай все му е малко!

-         Хаха, вземи по-голям размер!

Поредният парадокс на това скучно лято, свърших доста неща и пак не съм доволна, но аз нямам насита - консумирам, консумирам. И накрая си казвам - е, това ли е??????