20 dic 2024, 21:11

 Път през лабиринта 14 

  Prosa » Novelas y novelas cortas, Otros
48 0 4
Произведение от няколко части « към първа част
11 мин за четене

               Бях чел много за Барселона, Аликанте, за Монсерат Кабайе, за футболистите, но друго е да го видиш на живо., да се потопиш в писанията за Дон Кихот, Санчо Панса или да мярнеш някъде мустачките на Салвадор Дали.

Посрещна ме с огромния си ван СЕАТ АЛХАМБРА, не се стърпяхме, ледовете, ако е имало таива, отдавна бяха разтопени още в Атина, прегърна ме и с топла нежна целувка ме приветства. 

Почувствах аромат на андалузко вино, мирис на индрише и размарин

Апартамента й в тих квартал, сред огромен парк, грижливо подрязани финикови палми, кълбовидно окастрени дървета и зеленина.

- А къде е морето - засмях се - И ти нямаш море около жилището си

- Доста е далече от тука, покрай морето е шумно и всеки бяха на тишина и спокойствие, но Фондацията ''Заедно за Европа'' и Университета са ми на около 30 минути с колата. О, имам и Сеат Ибиза, като градска кола - смееше се тя привеливо - Дано успея да ти покажа всичко, ако не, пак заповядай, има какво да се види.

Представи ме на родителите си, добри и учтиви хора

- Мама ме придружава в някои от дестинациите където водя лекции, все пак нали Фондацията й е за това - поясни тя - А татко е разпънат между изследователската си работа и земеделието...Утре ще идем в нашата хасиенда, ранчо, или просто селска къща, баба и дядо по бащина линия живеят там, разказах на баба за обърнатото ти бельо, за червения конец,...стана й интересно, вече е позабравила тези неща, а дядо с удоволствие ще ти покаже лозята и маслиновите градини.

Каменните къщи в селцето ме пренесаха в нашите подбалкански селца, насред площада каменна чешма с три чучурмака със студена вода, пеят своята си песен в каменните корита.

Пристигнахме пред огромна каменна къща, сводести прозорци, асми за сянка над верандата, и докъдето ти види око маслинови насъждения, лозя. Само пътищата между тях очертаваха някакви граници, ако имаше такива.

- Ела Педро, да ти покажа моята кула-наблюдателница, а сега модерно студио с компютри и техника.

Знаеш ли, като дете и аз мечтаех за принца, как ще се изкачи по каменната стена, ще почука на прозореца ми...

И докато съзерцавах гледката от високо, тя застана пред мен, обгърна ме с ръце и замряхме в истинска целувка, нежно притиснати един в друг.

- Всичко идва навреме, стига да дочакаш това време - констатира тя между две поемания на въздух след  целувки.

Разказах на баба й, за поверие ли е, истина ли, за урочасването, като форма на завис, тя слушаше , поклащаше глава

- Да, може би ги е имало такива лоши, зли  и зависливи хора, позабравила съм. Но, щом сметаш, че те пазят от злини, не ги оставяй ...

После с две АТВета направихме разходка из насъжденията. Открихме и дядо й да оправя някакви напоителни маркучи за капковото из лозовия масив.

- Хуанита ми каза, че си имал лозе , какви сортове са,  поливаш ли го... И тук е горещина иска вода и пръскане, иначе няма реколта. Нали няма да се прибирате довечера, да опитате от моето вино.

               Дали огънят на любовта тлее, или ние  с Хуанита го подклаждахме, но не му давахме да изгасне и после да чакаме да се разгори отново. 

- Не си ходил в Рим, нали Педро, нямам впредвид да сменяш самолета на летището в Рим. Направо, ще чета цикъл лекции в един Университет, каня те в Рим, искам да бъдем заедно - ми съпбщи поканата една вечер - Не приемам извинения, чакаме се на летището '' Леонардо да Винчи'' в Рим, самолетите ни имат толеранс помежду си около час, ще се изчакаме в залата. Носи си и лаптопа, ще ти пусна резюме на лекциите да се запознаеш.

Рим, така наречения ''вечен град''.  Таксито се понесе към града. В далечината се виждаше статуята на Леонардо да Винчи, да държи в дяснаа си ръка неговото изобретение '' въздушен винт''.

Хванах дланта на Хуанита и я стиснах здраво.

- Ето още една признателност към българския гений, статуята на Леонардо,.... тя е дело на българинът Асен Пейков, открита е в 1960 година, висока е девет метра... - заговорих с нескрита гордост.

Хуанита поглеждаше ту статуята, ту мен

- Педро благодаря, много пъти съм минавала покрай нея, възхищавах й се като произведение на изкуството, но не знаех, че е дело на българин,... Асен Пейков.

Лекциите на Хуанита минаха повече от успешни. Отново успя да завладее слушателите с неподправеността си, с естественото си държание. Беше ми приятно да съм около нея, да нося чантата с лаптопа  й и помощни папки, все едно и аз бях част от презентиращите.

Седмицата мина неочаквано бързо, разгледахме Рим, ако може да се каже, че за толкова кратко време сме го разгледали.

                И всяко едно свободно време отскачахме до Атина или Аликанте, чувствахме се необходими един за друг, дали любовта ни не прерастна в обич...

Наистина земна жена, отдадена на науките си, и с цел да успее, и да се докаже.

Намерих и записах курсове по испански език, из къщи имаше закачени листове с испански надписи, слушах и гледах вече  концерти на Хулио Иглесес .

А времето летеше напред....

                  Получих няколко SMS-a и Е мейли.

'' Петро, пристигам на... с полет на Туркиш еърлайн. Чакай ме... Филипа ''

Подкосиха ми се краката... Тя, връща се. Трескаво оправих жилището й, накупих кондоми с разни аромати и ги заврях под възглавницата

 * ВАРИАНТ 1 :

                 Букет  седем тъмно червени рози и зачаках загледан в таблото на пристигащи полети.

Ето , Истанбул,... пристъпях като ученичка пред цикъл.

                 Появи се Филипа, едра, снажна като боркиня в сериалите и филмите й, гушнала момичесце, черноочко, къдравко, шоколадено...Настръхнах.

Около лентата с куфари и чанти тъмнокожа, здраво сложена  жена издърпваше куфари. Филипа се доближи до нея, размениха нежни целувки, къдравкото момиченце се гушна в тъмнокожата жена, а Филипа като детски играчки издърпваше другите куфари...

Погледнах букета рози, бяха оклюмали.

Стигнах до тях, роза за момиченцето, роза за гостожата, пет рози за Филипа с целувки по бузките.

- Петро, това е Бени,...Бенджамин, ние се обичаме, детенцето е наше. Надявам се и ти ще ни обичаш и двете,... пардон и трите. - радостно ми говореше Филипа

Представих си за миг, как си ги мерим с метър или рулетка.

Съпроводих ги до къщата на Филипа, разтоварих куфарите .

- Филипа, Бенджамин, разполагайте се и  извинете, че утре трябва да пътувам рано-рано до Тесалоники, ще се върна в други ден следобяд... Малката, ооо, толкова е сладка.

И  след пожелания за лека нощ, ванът ме откара към апартамента ми.

С погнуса плюех през отворения прозорец на вана,... добре, че не се съблазних да ползвам парите й от преводите. Ако ги поиска, ще й ги дам...

 

** ВАРИАНТ 2...

           Чаках в залата. Всеки бърза да докопа куфара си от лентата. Суматоха, напрежение, накъде бързате бе хора. Все пак лесно ще я открия.

Ето я,моята Филипа висока, снажна, все едно е слязла от рекламен плакат на поредния сериал или филм. Ех, през толкова изпитания минах, не се поддадох на мимолетни връзки, работех и се надявах, и мечтаех.Като магнит погледите ни се засякоха, хвърлихме се един към друг като невидяли.Замряхме в продълбителна прегръдка за неудобство на хората да ни заобикалят. А ние бяхме прилепнали един в друг и не се съобразявахме с никой.

- Петро, Пит, скъпи мой, дочакахме се

Спряхме пред джипа й на паркинга

- Помниш ли го, скъпа ми Филипа,... джипа ти

- О, като нов е, как си успял Пит, так се радвам,... Други изненади има ли - смееше се тя щастливо

Карах бавничко из Атина, нарочно изчаквах още на жълто на светофарите. а тя оглеждаше всичко наоколо с интерес. Вратата автоматично се отвори, и джипът спря на алеята

- Добре дошла, скъпа ми Филипа

Понатежала е от хамбургерите, но я пренесох до входната врата.

- Кодът е същия... удоволствието е твое - засмях се - Отивам за куфарите ти

                Хванах я както едно време и се заборихме из леглото. Провря ръка под възглавницата и извади новозакупените от мен ароматизирани  кондоми.

Отрезняхме за миг.

- Бях 10 дни в Истанбул на пълен медицински контрол, здрава съм физически, психически....необходимо е обаче още седмица да се изчистя от разни лекарства, не искам да рискувам...Ще те помоля, ти би ли си направил тестове, все пак толкова време сме били разделени.

Искам да си имаме дете, деца...Това ми е мечтата и ме е окриляла през тези години. Ще изтърпиш ли още една-две седмици,...ако искаш после може да проиграем отново да ме чакаш на летището и наваксаме пропуснатото.

- Но аз не съм мърсувал с никоя второразрядна, просто с проверени приятелки, ей така да не забравям как се прави - наивно се оправдавах

- Категорично не. Ще ти призная. Искам просто да забременея от теб, да съхраня отличните ти гени, аз не искам да се обвързвам с никого, богат, беден, все тази.Просто  искам гените ти. Това  ще бъде подаръка, удовлетворението за любовта и раздялата ни през тези години. Егоистка ли съм, може би.

Ще го направиш ли, просто само за мен...

- Да скъпа, ще го направя, не само за теб, за двама ни, един вид удовлетворение за приятелството ни, за всичко. В понеделник отиваме двамата в  клиника по твой избор, а после ще те  изчакам.

- Петро, Пит, скъпи мой, радвам се, че ме разбра и ще издържиш още малко

- Да,...ще издържа, Филипа. А сега лека нощ, отивам в пристройката долу, не искам да го правим против волята ти. Мога ли да те  целуна само по  бузките ,... само тях.

Тя ме погледна безчувствено.

Целунах набързо бузките й, студени и бездушни.

             Леглото долу ми се струваше не персон и 1/2, а четвърт персон. Въртях се и винаги единия крак беше отвън., стисках клепачи, тъмно. Отварях ги, отново тъмно.

Какво мога да направя.

Нито Филипа, нито майка й Луиза,  знаят къде точно живея. Ще скрия вана накъде из уличките до работата си, тя даже не знае и къде работя. 

Погледнах мобилния си, показваша 3 часа 55 минути. Написах на лист

'' Скъпа, спешно трябва да се прибера в България вероятно за месец-два. Благодаря за доверието. Смени кода на вратите отново, да не би да съм го запомнил ''.

Хвърлих бегъл поглед из стаята. Нямам тук нищо мое. Вероятно майка й и Уйлямс са й казали, че съм напуснал пристройката.

Въздъхнах облекчено. Слънцето се показа, лъчите му ме докосваха. Тук-там из клоните на дърветата се обаждаха птички с веселото си чуруликане.

Започваше новият ден...

 

*** А има ли и истински ВАРИАНТ 3...

Третият СМС  бе от Хуанита

'' Педро, идват светли празници, Коледа, Нова година, искам да сме заедно. Купих ти самолетен билет за дата....Ще те чакам на летището. Целувки Хуанита

Даа, вярно. Сякаш не забелязах празнично украсените витрини, , украсеното голямо коледно дърво на площада пред Кметството, в градината под Синтагма, всичко блестеше с разноцветни лампички и украса.

Попрегледах какво има за пребиране в Кукуция, обадих се на кмета, че ще отсъствам и пожелах весели празници.  Прибрах Форда в дворчето зад апартамента, спуснах щори, кепенци, погъделичках гномчето пред верандата си '' Ако не се върна, пази къщата ей ''

Таксито ме стовари на летището. Подскачах от радост с чанта в ръка.

В огромната зала на различни места широкоекранни монитори, Марая Кери пееше Коледната си песен, на друг монитор отново клипове на Марая Кери от миналогодишен концерт пред Рокфелер център. Истинско борово дърво в центъра на залата,  дву метров макет на дядо Коледа се провикваше периодично '' Мери Кристмас ...хохохооо''. А и елена Рудолф е тук,... кокетно мокет на Мерито се бе опрял в него... 

Навсякъде шум и глъчка, фотосветкавици, сякаш не е летище а панаир.

След чекирането,отново големи монитри,... АББА пееха новогодишния си хит,... из фришоповете цареше истинско предколедно пазаруване.

Загледах информационното табло за излитащи самолети, Рим,...Рим,подранил съм.

Седнах на  фотьойл,на редичката пред таблото, да ми е под око. и загледан в пъстрото множество.

Размечтах се. Гледам и не виждам.

Наистина ли животът е лабиринт, вероятно. Но е по-тежко когато се луташ из него в търсене на път към правилния изход. С помоща на Хуанита дали намерих този път...уверено ли ме водешя тя през лабиринта... Да. Не знам дали точно по Коледа стават чудеса, но ще й призная, че храня добри чувства към нея и ако иска и е съгласна, можен да продължим традицията във фамилията им,... мъжът да е българин, а жената от испанско потекло...

                В просъница дочух два пъти '' Моля,  пътниците за  полет 218 Атина-Рим, да се насочат към ръкав номер...''

Вторачих се в информационното табло, моят полет най-отгоре. Скочих като ужилен. Аз, чанта, яке,... машинално опипах джоба на якето, билет, бордна карта, лична карта,... потупах левия джоб на панталона, пари, банкова карта, всичко е налице.

Грабнах чанта и яке и смело тръгнах към посочения ръкав.

                Самолетът плавно излезе на стартовата писта, изчака за разрешение за полет от кулата и 

стремително се понесе напред...

 

 

      ..............................край.....................

 

 

 

© Petar stoyanov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря МислителКаменов,...малко пресолени дойдоха вариантите. Но си мислих , да са в крак с новото време . '' Детето е наше '', казват еднополови родители, или '' Искам да запазя гените ти, но без да се обвързвам...'' заявяват еманципирани мацки.
  • Харесах си финалът, а алтернативните, честно казано, не.
    Поздравявам те.
  • Дора, благодаря...Весели Коледни и Новогодишни празници.
  • Така е, животът е лабиринт "в търсене на път към правилния изход"... Хареса ми историята!
Propuestas
: ??:??