А ето го джипа й, присветна ми с фарове, аз й помахах и се забързах. Дежурният комплимент, че е прекрасна, тя ми намигна свойски.
- Утре в 9 часа да си преди спирката на автобуса, на обичайното място - прошепна Филипа
- Да но утре е събота...- успях да отвърна
Но , вече беше късно за други обяснения, малката врата се отвори. Последва обичайното разпределение за работа. Минах със стрелата на електромагнита по пътя вход-изход за камиони, за евентуални дребни парчета железа, готови да спукат някоя камионска гума, очаквахме отново кангали арматурно желязо, после товарене по заявка на клиентите.
- Утре в 9 часа да си преди спирката, на обичайното място - в движение ми напомни Филипа
- Да , ще те чакам...
Пътувахме вече към плажа, тя се шегуваше, потупваше ме приятелски по бедрата, смееше се, поглеждаше ме.
Закусвала е нещо смешно и хумористично, си мислех, и я разсмивах още повече с някой стар виц и облизвах устните си.
Настанихме се под чадъра, но нещо като че ли бушуваше в нас.
- Да се по ...