10.12.2024 г., 22:17 ч.

 Път през лабиринта 6 

  Проза » Повести и романи, Други
78 0 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части « към първа част
9 мин за четене

                 А ето го джипа й, присветна ми с фарове, аз й помахах и се забързах. Дежурният комплимент, че е прекрасна, тя ми намигна свойски.

- Утре в 9 часа да си преди спирката на автобуса, на обичайното място - прошепна Филипа

- Да но утре е събота...- успях да отвърна

Но , вече беше късно за други обяснения, малката врата се отвори. Последва обичайното разпределение за работа. Минах със стрелата на електромагнита  по пътя вход-изход за камиони, за евентуални дребни  парчета железа, готови да спукат някоя камионска гума, очаквахме отново кангали арматурно желязо, после  товарене по заявка на клиентите.

- Утре в 9 часа да си преди спирката, на обичайното място - в движение ми напомни Филипа

- Да , ще те чакам...

                  Пътувахме вече към плажа, тя се шегуваше, потупваше ме приятелски по бедрата, смееше се, поглеждаше ме.

Закусвала е нещо смешно и хумористично, си мислех, и я разсмивах още повече с някой стар виц и облизвах устните си.

Настанихме се под чадъра, но нещо като че ли  бушуваше в нас.

- Да се поохладим - през смях предложих - Но бавно и внимателно, и гледай как наоколо водата ще заври, и да не предизвикаме цунами.

И хванати за ръчички, като деца от детската градина, нагазихме. Хладничко е, потръпнахме от допира с хладката вода. После обичайното до шамандурата, до другата, връщане.

Тя заплува по-бързо към брега, с два-три загребока с ръце можех да я  стигна и изпреваря, но нали някъде бях чел, че жените обичат да са първи, а мъжете втори...

- Браво, ти ме победи - полусъкрушено отдумах - И за победителите, сладолед с фунийка,... след вас янг лейди

Тя се засмя, направи движение с ръце, все едно хваща съперник и го тръшва на тепиха.

- Дай ръка  - усмихна се и протегна ръка

- О, не, да ме хвърлиш на пясъка ли и да се оправдаваш после, че било самоотбрана. Ти дай твоята.

Шегувахме се и не се оглеждахме за ефекта, защото знаехме, че никой не обръща внимание на другите.

Близвахме с наслада от сладоледа , облизвахме устни.

- Изглежда отново  моя е по-вкусен - промърмори Филипа - Искаш ли да опиташ

И поднесе фунийката. Впих устни в сладоледа.

- Вярно бее,... но точно тук ли трябваше да опитам

- Къде, където опита сега ли...я, да пробвам...

Устните й се залепиха на същото място, премрежи доволно очи

- А сега опитай и от моя

Близнах и подавам фунийката. Тя отхапа и примлясна като дегустатор.

- Не усетих вкуса, я дай направо, без сладолед.

И се зацелувахме, езичетата ни палаво се провираха,... после опитвахме сладоледа.Жива реклама на сладоледи BOSSE.

Някакво младо семейство с  две деца, всички със сладоледи, се засуети около нас. Момченцето набра кураж

- Мис и Мистър Универсум, може ли да се снимаме с вас

- Разбира се - смееше се Филипа - Удоволствието ще е взаимно и с фунийка сладолед в ръка .

Направихме фотосесия с мобилния на бащата, ние клекнали или прави с децата, после ги прегърнахме...Сред детска врява, децата пред нас, аз наперил мускули, а мамата и Филипа отстрани, после с господинът, а Филипа наперена по средата. Някакъв минувач ни направи общи снимки.

- Благодарим ви - усмихна се мамата - Мил спомен за децата, дайте номера си да ви ги изпратя.

Филипа  продиктува цифрите, а децата се въртяха около нас, близваха щастливи от разтопения сладолед. Даа, в тяхните очи  ние бяхме мис и мистър Универсум

                И денят мина в безделие. По пътя към къщи отново смях и неангажиращи закачки.

Тя умело се провираше покрай леките коли и спря на обичайното място.

Погледнахме се.

- Да идем в квартирата ми, тук наблизо е,  партерен  етаж е - тихичко и несигурно  предложих

- Не Петро, не искам да повтарям грешките на мама - категорично отказа - Имам друго предложение, ела при мен,... ти и без това не знаеш къде и аз живея. Какво ще кажеш.

- Съгласен съм, само да взема бельо, други дрехи...

- Не се притеснявай, всичко съм приготвила, чисто и изпрано, но чаках подходящия момент, и ето той дойде.

- Да тръгваме тогава, щом сега е моментът.

Покрай джипа й пробягваха познати сгради, булевард Пиреус, после парк, фонтан. Гледах и не задавах въпроси.

- Живея в Пирея - поясни тя - Квартал Petsina, по-точно в къща с голям двор, с изглед към морето, пред къщи е само панорамния път, малък паркинг, имам си и парк, пристанище за малки яхти и плаж. Харесва ми. Подарък от дядо Филип, исках да бъда самостоятелна, а не да притеснявам мама, заедно на работа, заедно в къщи...

Автоматичната врата се отвори и джипа бавничо влезе в двора. Терасовидно направен двор, с цитрусови дървета, жасмин, калбовидно подстригани чемшири, рози и две огромни финикови палми. Къщата голяма или огромна, гаражи, масивна врата, стъкло, алуминий и бетон. Боядисана в традиционното бяло, и тъмно кафяви кепенци на прозорци и врати по терасите горе и долу.

- Насам Петро

- След вас, янг лейди.

Филипа бърбореше нещо, но бях изключил. Пак ли попаднах на неподходящото място.

Въртях се като пумпал, не че е нещо невиждано и необичайно, но всичко подредено с вкус и без  натруфеност

- Петро, ти изглежда не ме слушаш...

- Нее, слушам те - приглушено отговорих

- Така ли,... и какво казах последно - засмя се и направи буквата Фъ с ръце.

- Ами такова, заа...

- Мдаа, точно за това - хихикаше тя доволно - Тук ще е стаята ти, гардиероб с дрехи, кърпи , хавлии, банята... коша за употребени дрехи. Когато си готов, тук е холът, сядаш и ме чакаш. И не се опитвай да бягаш, и тук вратите се отвярят с код...

Ех, колко е лесно и удобно всичко да е около теб. Даже успях да се погледна в цял ръст гол на огледалото, не бях го заглеждал. Не се плаши, окуражих го, ако тя има такова нещо, няма да е по-голямо от тебе,... ама ако го има, къде ли го крие, долнището на банския й винаги беше прилепнало по нея и с вдлъбнатина...

По навик тениската надянах наопъки, обърнах и боксерките, широк светлосив панталон, браво на нея, всичко ми е по мярка. Ами набито око, от доста време сме заедно, пък и нали гардиеробчетата ни  на работа  са едно до друго. Ако останат тези дрехи тук, трябва незабелязано да им пришия червен конец под мишниците, под ластика.

Какво съм тръгнал да описвам като историк къде какво има, все пак всеки има отделен вкус и виждане. Къде из квартирата си да сложа такова голямо огледало,...ще го подстригвам ли.

А гледката навън ,...море, докъдето ти видят очите, да бе защото в Кукуция от верандата ти не гледаш море, е да, ама това тук е по-друго море. Браво, на верандата няма олеандър или фолодендрон..., ау Венера Милодска в сводеста ниша,...в другата Лакоон и синовете му се борят със злото.

- Харесва ли ти Петро - ме сепна гласът на Филипа - Страхотна гледка, нали. А вечер се виждат светлинките на преминаващите кораби към пристанището, все едно са коледни елхи, после остават звездите, луната. С часове стоя на верандата и съзерцавам...Готова съм с аператива, уиски с лед, сода, сладкиши и ядки, малко по английски.

              Кристалните чаши звъннаха, кубчетата лед потракваха. Отпивахме блажено от питието, а то сякаш проправяше път с топлината си из телата ни.  Очите й ме гледаха нежно и замечтано. Сега забелязах, дрехите ни са еднакви като униформа, светлосиви дълги панталини, ярко червени тениски. Черната й коса разпусната, изглеждаше като на вълни, устните едва очертани, очите също.

- Знам вкуса на солени устни, на устни със сладолед, а какъв ли вкус имат устни с червило и уиски...

И без да дочакам отговор я целунах, отдръпнах се, облизах устни, отново я целунах, пак се облизах. 

- О, прекрасен вкус - засмях се

И в отговор нежната й целувка ме опияни. Прегърнах я, с ръка погалих гърдата й, стегната като камък, поопипах другата, също. Стегнати и здрави, защо ли носи бюстието и горнището на банския 

С пръсти нежно ги размачвах, потривах с палец и показалец щръкналите им пъпки. Тя само дишаше по-често, навела клепачи.Мускулестата й диафрагма пулсираше при допира на пръстите ми, очертавах пъпчето й, докосвах го вътре за секунди.

Ще пипна между краката й, даже и през панталона ще си личи. Моето нещо как мърда след тези целувки. Здрава задница, твърди бедра, прехвърляйки се от едното бедро на другото се застоях между тях,попипах,... нищо. Повторих. Тя само примърда и поразтвори крака. Усещах само нежност и топлина...

Галех лицето , разрошвах косата й, оправях я. Седяхме така прегърнати, сякаш не знаехме продължението, а щеше ли да има такова.

- А знаеш ли, че тениската ти е облечена  наобратно, виждат й се етикетите... Вълнуваш ли се,...и аз

Не  че съм забравила нещо, то е като жаждата, усещаш кога си жаден,... но се притеснявам малко, дали ще го напрвя както трябва.

Ръцете й запрятаха вече тениската ми, докосваха тялото ми, езикът й ги следваше. Не се двумях повече, измуших тениската й през глава, едрите й бели гърди ме ослепиха. Естествени са, няма силикон, твърди и гъвкави. Зажаднелите ни устни целуваха ненаситно. Пипна уж случайно под пъпчето ми, после по-уверено за проверка.

- Ела да идем в спалнята ми Петро,... диванът не е за това - шепнеше тя

И ме поведе. Подчинявах се безмълвно. Дрехите ни падаха като презрели цитруси.

Последната ми крепост, обратно сложените боксерки, предадоха се. Нямаше време да мисля за друго

Матракът и спалнята скърцаха под тежеста ни. Тя ме обърна по гръб, сега е момента ...

Тя не бързаше, бръкна под възглавницата, извади опаковка кондом. Разнесе се приятен мирис на ягода и сръчко го надяна, провери стореното за миг и го възседна.

Ягодовият аромат и топлинката долу се сляха в едно. Очите й гледаха нежно и любвеобилно.

Оставих се в ръцете й. От време на време се повдигах, тя замираше в екстаз и отново лудеене.

Усетих я да потръпва, спря унесено галопа си, през полуотворената й уста излизаше нежно приглушено  стенание. Поразмърда се още няколко пъти и усетила изблика ми на нежност, притихна така.

Чувствах ускорените удари на сърцето й. Бавничко се надигна, провери с два пръста дали не се е измушил след бурята.

Нежно похапвахме от гърдите си, игрехме си със зрънцата. Ръцете ни  не смееха да пипат под ханша

- Петро, в банята има торбичка, сложи го там...Аз ще съм втора, след теб. Хайде момчето ми.

           Аз в цветни боксерки, тя със снежно бели бикини, лежахме във все още топлото легло, отпивахме аромата на шампуани и опиянението от любовта.

- Не ми се сърдиш за кондома, нали - плахо попита тя - Все пак  привантивна мярка срещу една  нежелана бременност, а от друга, светът е пълен със съмнителни болести. Не ми се рискуваше оше от първият път , Петро.

              Няма нищо за сърдене, абсолютно е права, и двете неща не са желателни. И щом ме е допуснала до себе си, заслужава и честно отношение.

 

 

следва....

 

 

 

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миночка, МислителКаменов, благодаря ви, е, най-после слънцето изгря и на улицата на героя ми. Мдаа, нещата от живота.
    Приятна вечер
  • Хареса ми, Петър. Както обичаш да казваш "нещата от живота". И тази част е хубава!
  • Много харесах развитието в тази част, ще чакам с интерес и нататък да проследя историята.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??