Пътешественик във времето- Космическата Одисея
Произведение от няколко части към първа част
Този ден магарето изби млечните зъби на брат ми, Пенин Ганьо се напи и съсече с брадва вратата ни. После кучето се отвърза и подгони кокошките... Над цялата врява се извисяваше фалцетът на баба ми, но коментарите на дядо ми изпъстрени с псувни никакви не се чуваха. Влязох в къщата игледам, те там с чичо ми се опитват да чуят нещо по радиото сред пращене и пиукане. Апаратът беше стар и се налагаше дядо ми да мие лампите му със спирт за горене. Не се смейте. И компютърът на Джон Атанасов е бил с лампи. А спиртът за горене беше за дядо ми магически. Лекуваше и поправяше всичко с него.
Най сетне чичо ми вдигна глава и тържествено обяви:"Кацнал е!" Тогава не схванах но като се наложи да науча и рецетирсм стихче за Гагарин,разбрах: Настъпила беше космическата ера! До няколко години ще стигнем до Марс и Венера, после след 2000 и до други звезди. За протокола помествам стихотворението:
Юри Гагарин, как си летял?
Бързо ли хвърка корабът бял?
Ти сред звездите пръв щом си бил,
Дунав видя ли? Зърна ли Нил?
.............................
Тръгнеш ли утре в точния час
Моля вземи ме! Тръгвам и аз!
Дядо ми не беше атеист, по- скоро скептик, но имаше остра вражда с поповете и беше отлъчен от църквата. Допускаше,че " .. може и да има нещо .... Никой не се върнал да каже..." Като умря, го погребаха като комисар - с камион и червен плат.( Баба ми, между другото и тя заяви,че иска без поп, защото" ...където е мъжа ми и аз там да съм" Попът на който го заяви, хлъцна, но не намери какво да възрази. ) Като бил войник , полковият свещеник се опитал да отрови войниците, а като се прибрал на село, поп или поне човек в расо, пробвал да обере кооперацията. Той ги пребил собственоръчно, но 30 и повече години не беше се успокоил и като видеше поп попържаше яко. Случваше се попът да поиска обяснение и така да отнесе някой тупаник.
На другия ден тръгнахме за хляб и по пътя когото срещнехме го уведомявахме:" Свърши се тяхната! Няма кой да вярва повече на тези готованци в черно! Разбра се- няма нищо там! Ни 7 небета, ни ангели , ни Господ , нито рай! Да видим как ще залъгват жените да им носят това онова?"
Като свършихме триумфалната обиколка,се прибрахме и заварихме чичо ми на апарата да слухти за новини.
_ Не им вярвай! - подвикна дядо ми от вратата - лъжат тяаната мама!
_ Кой- стресна се чичо ми- поповете ли ?
_ Куманистите! Как тъй ще изстрелят човек? Че той ще се сплеска като яйце!
Чичо ми се опита да обясни нещо, но дядо ми го прекъсна:
_ И какво ще яде там? Какво ще пие. Там няма нищо! Разиграват ни като деца. Не на мене тия! И слезе да набие обръчите на една бъчва. По едно време я катурна, загледа се вътре и пак почна:
_ Представи си в таквоз нещо да сложиш човек и да го запратиш на майната си! Лъжат като цигани мамицата им!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слав Коруба Todos los derechos reservados
