13.01.2025 г., 14:17  

 Пътешественик във времето- Космическата Одисея

507 4 8

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

 

   Този ден магарето изби млечните зъби на брат ми, Пенин Ганьо се напи и съсече с брадва вратата ни. После кучето се отвърза и подгони кокошките... Над цялата врява се извисяваше фалцетът на баба ми, но коментарите на дядо ми изпъстрени с псувни никакви не се чуваха. Влязох в къщата игледам, те там с чичо ми се опитват да чуят нещо по радиото сред пращене и пиукане. Апаратът беше стар и се налагаше дядо ми да мие лампите му със спирт за горене. Не се смейте. И компютърът на Джон Атанасов е бил с лампи. А спиртът за горене беше за дядо ми магически. Лекуваше и поправяше всичко с него.

   Най сетне чичо ми вдигна глава и тържествено обяви:"Кацнал е!" Тогава не схванах но като се наложи да науча и рецетирсм стихче за Гагарин,разбрах: Настъпила беше космическата ера! До няколко години ще стигнем до Марс и Венера, после след 2000 и до други звезди. За протокола помествам стихотворението:

Юри Гагарин, как си летял?

Бързо ли хвърка корабът бял?

Ти сред звездите пръв щом си бил,

Дунав видя ли? Зърна ли Нил?

.............................

Тръгнеш ли утре в точния час 

Моля вземи ме! Тръгвам и аз!

    Дядо ми не беше атеист, по- скоро скептик, но имаше остра вражда с поповете и беше отлъчен от църквата. Допускаше,че " .. може и да има нещо .... Никой не се върнал да каже..." Като умря, го погребаха като комисар  - с камион и червен плат.( Баба ми, между другото и тя заяви,че иска без поп, защото" ...където е мъжа ми и аз там да съм" Попът на който го заяви, хлъцна, но не намери какво да възрази. ) Като бил войник , полковият свещеник се опитал да отрови войниците, а като се прибрал на село, поп или поне човек в расо, пробвал да обере кооперацията. Той ги пребил собственоръчно, но 30 и повече години не беше се успокоил и като видеше поп попържаше яко. Случваше се попът да поиска обяснение и така да отнесе някой тупаник.

   На другия ден тръгнахме за хляб и по пътя когото срещнехме го уведомявахме:" Свърши се тяхната! Няма кой да вярва повече на тези готованци в черно! Разбра се- няма нищо там! Ни 7 небета, ни ангели , ни Господ , нито рай! Да видим как ще залъгват жените да им носят това онова?"

   Като свършихме триумфалната обиколка,се прибрахме и заварихме чичо ми на апарата да слухти за новини.

   _ Не им вярвай! - подвикна дядо ми от вратата - лъжат тяаната мама!

   _ Кой- стресна се чичо ми- поповете ли ?

   _ Куманистите! Как тъй ще изстрелят човек? Че той ще се сплеска като яйце!

   Чичо ми се опита да обясни нещо, но дядо ми го прекъсна:

   _ И какво ще яде там? Какво ще пие. Там няма нищо! Разиграват ни като деца. Не на мене тия! И слезе да набие обръчите на една бъчва. По едно време я катурна, загледа се вътре и пак почна:

   _ Представи си в таквоз нещо да сложиш човек и да го запратиш на майната си! Лъжат като цигани мамицата им!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Слав Коруба Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еха! Разпознаваем стил, хареса ми, Слав.
    Давай още.
    Грабна ме още с първото изречение: "Този ден магарето изби млечните зъби на брат ми..."
    Безценно!🙂
  • palenka (П Антонова) jonnnn, включвайте се. Ама кратичко!
  • Много е Cool . Навява спомени от онова време дет' всички се преживели 🙂 И докато чета шопския сленг все си задавам въпрос - Ами аз бях ли там? Аммм майче така беше, че и беше още по -... по- ... диво и яко 🙂И оживява груповото зяпане на Първа програма по 'Операта' и суетнята покрай прасето по Нова година, дет' ми позволяваха само да нося греяната ракия на колачите и да отнасям тавите до запотената кухня при жените, дето шетаха около кухнята ... Слав, хубаво ми хортуваш за он'ва време дето няма да се върне, щото станахме граждани 😎
  • Какво ще ядем, какво ще пием примерно 2080-3000 г?
    https://otkrovenia.com/bg/proza/noshtta-na-lili-2
    Научната фантастика, това изумително пътуване във времето.
    Другото любимо четиво ми беше библиотека "Океан" може би защото животът се се е зародил в океана, а той е най-огромното нещо на земята, и до днес не знам.
    Браво, посмях се с твоите герои, страхотни диалози!
  • ИнаКалина
    Като бях ученик всички научни фантастики бяха датирани 2001 до 2017 най много. За после авторите нямаха достатъчно въображение...

Пътешественик във времето

Бях в гимназията когато срещнах Тома Григоров . Ясно че беше стар, но ходеше изправен, косата му беше прошарена и имаше зъби . Затова си беше шок като взе да разправя как Смирненски си поръчал чаша вино, взел писалката и попълнил едно стихотворение гавра с някакво дамско списание. Точно така каза- п ...
693 1 8

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...