Пътешествие с Бойко


С Бат Бойко пресякохме Щатите на дължина, като се сменяхме на волана на наетия бежов, стар кадилак с тъмночервен, подвижен покрив и кожени седалки в същия цвят. Той се оказа колкото чест на българските медии събеседник, толкова и добър мой слушател. Разказвах му надълго и широко за моите впечатленията от Запада и същността на демокрацията. Беше слушал изглежда доста внимателно, защото тази есен го чух да се изказва доста по-вещо по отношение нейна милост. Аз пък му зададох няколко въпроса за форума, както и за сили и интереси покрай него.

Според мен цялото пътуване беше много интересно, а за него, съсипан от нерешимите проблеми, показните опушвания и безизходицата в България, сигурно – дваж. Подробностите, посещението на Grand Canyon, Sedona, Las Vegas, Palm Springs, Tameluca, L.A. и Frisco, сами по себе си са предмет на отделна история. За мен, за него не гарантирам, най-впечатляващата случка ще си остане прекарването ни в хотела Best West, намиращ се в Williams, едно заспало селце, известно най-вече с енигматичната* и бутафорна реставрация, каквото и да означава това, на една ъглова къща по рисунка на Анди Уархол, за която си спомням смътно, че представляваше няколко нагъзили габардините си и афиширайки самотата си като противовес, и аз не знам на какво, кино-суеци, между които Мерилин и Хъмфри, в крайпътен американски бар, реекспониран кой знае от каква маниерна носталгия по Европа и претендиращ за нещо повече от редица палми край тротоар, от някакъв американски пазарностопански хуй-венбин, край магистрала N40 и край прочутия road 66.

В хотела ни посрещна една абсолютна посестрима**, която ако не беше юначният вид на Бат Бойко, който по статура прилича повече на американски авиатор, отколкото на български полицай, сигурно щеше да ме ядоса с пренебрежителното си отношение и най-вече с факта, че никога нямаше да ми даде шанса да й докажа, че греши, и по този начин проваля кариерата си на лекоатлетка, чиято задача е да тича подире ми.

След като се настанихме, се отправихме, както ни беше препоръчала посестримата, към басейна, където, каква беше изненадата ни, намерихме да плават две, разпиляли под чистата повърхност на водата блясъка на бедрата си, хубавици. Без да се бави, Бат Бойко се насочи към русата. За мен остана брюнетката – не така красива в лицето, но с прекрасен бюст, тънка талия и дълги и гладки бедра, атрибути, които през нощта, а и сутринта, се оказаха изключително важни, предвид умората от пътя, за неколкократното разпалване на ентусиазма ми.

На другата сутрин аз уредих сметката и го оставих да си мисли, че двете дами бяха там случайно. За мен пък винаги ще си остана загадка фактът, че като тръгвахме към каньоните, поради умора или недоволство, неговата мадама не дойде да ни изпрати. Мислех си също, че от незнание, разсеяност, но не, вече бях убеден в това, от стиснатост, може би не й беше оставил нищо само за нея. Но също знаех, че както трябва в България да открием сами пътя си, така и самият той трябва да осъзнае грешките си, за да ги преодолява.

На излизане от Williams намалих скоростта, защото един млад мъж ни махна да го вземем.
- Карай нататък! – ми изкомандва за пръв път Бат Бойко с вътрешната убеденост на водач. В края на краищата русата беше била негова и това беше важно за страната.
Чак сега си спомних също, че го бях забелязал сутринта да клечи под кадилака и да занича под капака на мотора, което означаваше, че нашите прочути момчета не могат да са спокойни никъде по света. “Хубаво, че му отстъпих русата”, похвалих сам на ум великодушието и предвидливостта си.

Иначе докато яздехме кадилака по тесния път и всред по-насран, с по-насрани и от платото под Черни връх хвойни, екстериор, Бат Бойко беше в добро настроение. Изглеждаше доста свеж и аз си рекох, като визирах и себе си и си оправях левия крачол: “Да, каквото и да ми приказват, сексът подмладява”


*непозната за автора, но звучаща на място дума.

**посестрима – мадама, преминала 40-те, която прибира косата си отзад, носи кадифени панделки, всичко трепти по нея и гледа остро, докато не й смъкнеш или скъсаш гащите.