13 oct 2021, 21:50

Пътищата ни се разминават

1.4K 0 2

Той й предлагаше работа, своята подкрепа, своето сърце, подслон. По прекрасен начин и словоред се стараеше той да я убеди, да я притегли към себе си.

Тя обаче не мръдна от мястото, където се намираше, а това бе нейният роден град. Чувстваше се така сякаш някой й дал забрана да мръдне. Имаше си тя принципи и критерии, с които двамата се разминаваха. Тя усещаше, че ще извърши грешка ако си тръгне. Тя обичаше неговият свят и начин на живот, ала с времето установи, че тя не обичаше неговата личност. Просто не го приемаше тя да е подобие на него. Отвращаше се на моменти от него, търпеше го от съжаление, нищо, че усещаше, че го обича.

Не виждаше смисъл и потенциал да отиде да живее в един малък град, който няма да й поднесе стабилни доходи, че да се издържа. Обичаше да бъде независима, а не длъжница както всеки път той я караше да се чувства. Вярваше си тя, че някога могат да са заедно. Обаче истината  е била, че тя не желае да бъде с него. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yoana Stamatova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук любовта не е заглушила разума. Всичко се преценя и анализира.
    Беше ми интересно.
  • Житейска истина. Добре описано

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...