Пътуването отново ме изтощи. Махнах излишното количество дрехи, храна, килограми, разговори. Оставих важното – вода и две очи да гледат. При това силно слънце и тези нагорещени хълмове водата не стига. Като си облизваш устните да ги овлажниш, те са солени и напукани. Можеш да намериш дренки, джанки и къпини – истински деликатес, който повдига тялото и който е изпълнен със същите тези изгарящи слънчеви лъчи. Ценен дар от природата. Кисел. Явно това е вкусът, от който имаш нужда, а не знаеш. Очите давали 80% от информацията, която достига до нас от заобикалящия ни свят. Това е добре. Помага, когато се придвижваш по голи сипеи и канари. Разбира се, когато аз погледна отгоре, чувствам главозамайване и страх да не падна. Инстинктът ми за самосъхранение се включва и се снишавам, докато не започна да пълзя за по-добра опора. Не веднъж сърцето ми замира от някоя гледка там отгоре; и едновременно с това от вцепеняващия страх за моето съществувание. А любопитството ме тласка до моя предел. Поглед за миг и бързо връщане на сигурно. Това са моите възможности. Но това, което очите ми виждаха при пътуването, събуждаше и майчиния инстинкт. Двете ми деца вървяха напред с баща си, а аз едва успявах да ги догонвам. Вече нямах какво да им дам. Бях ги научила до там, докъдето стигат моите умения. Сега вече им предстоеше да се учат от други или да тръгват по свои пътеки – по-нависоко и по-надалеко от мен. Когато тръгваха да се катерят по отвесна скала или стигаха до ръба на висока канара, сърцето ми спираше. Нищо не зависеше вече от мен. Понякога изкрещявах да внимават, понякога замълчавах, понякога ги поздравявах. Но все пак, аз бях пожелала да вървим по този път и нямаше отказване. При една от срещите ни с други пътешественици, чух мъж да казва на спътниците си: „Не ми казвайте, че се страхувате като ме гледате, това е агресия над мен. Така усещам вашия страх и спирам да се движа.“ Ще го запомня. Гордеех се с децата си, примесено със страх. Знам, че тепърва им предстои да учат по-трудния урок, да пазят сили и за връщането, тъй като повечето грешки се допускат тогава.