Намирането на работа се оказа сериозен проблем за Кристина, много по–сериозен, отколкото бе очаквала преди една година, когато завършваше Университета по архитектура, строителство и геодезия. Никой не търсеше инженери без опит, камо ли пък проектанти, а тъкмо с проектиране на сгради тя най–много желаеше да се занимава.

  Кристина бе изпратила автобиографията си на стотици фирми, но резултатът бе нулев, като изключим предложението да работи като технически ръководител на малка бригада, занимаваща се с изграждане на масивни огради на къщи, което тя отклони най–вече защото заплатата бе унизително ниска.

  Младата жена бе започнала да се отчайва и обмисляше варианта да избяга в чужбина, където да започне каквато и да е работа, само и само за да не е в тежест на родителите си.

  Кристина не обичаше да мързелува и след като се потруди здраво да подобри английския си, реши да усъвършенства и компютърните си умения. Тя можеше да работи много добре с Аутокад, но прецени, че това не е достатъчно за успешна кариера. След дълго умуване реши да се захване да учи Фотошоп. Купи си дебела книга за програмата и започна да се обучава самостоятелно. След три месеца на уменията ù можеха да завидят дори и хора, занимаващи се професионално с графичен дизайн. Но опитите ù да си намери хубава работа отново удариха на камък – никой нямаше вяра на аматьори.

  Един ден, когато отчаянието бе взело връх над плахата надежда, Кристина реши да излезе с приятели и да се напие. Успя да се справи успешно с тази задача, дори повърна на автобусната спирка, пред погледа на една възмутена бабичка. Когато махмурлукът понамаля, в измъчената ù глава се зароди странна идея, идея, която си струваше да бъде осъществена, може би.

  Кристина се разрови из папките в компютъра си и не след дълго намери това, което търсеше – нейна снимка отпреди две години, от едноседмичната почивка в Созопол, прекарана в компанията на десетина колеги и колежки от университета. Снимката бе направена с хубав апарат – Никон 3100, и на нея Кристина бе по бански, застанала пред вратата на малък семеен хотел. Хубава снимка, безспорно, но Кристина не се заблуждаваше, тя много добре знаеше, че не е красавица, и този факт изобщо не я притесняваше – все пак тя беше умно момиче, а не някаква комплексирана селска пръчка с попфолк манталитет. Кристина бе висока метър и шейсет и три сантиметра и тежеше шейсет килограма, така че фигурата ù в никакъв случай не можеше да бъде определена като перфектна. Лицето ù беше приятно, интелигентно, но съвсем обикновено и не впечатляваше с нищо, а гърдите ù не бяха особено добре развити, което в днешно време си е сериозен проблем. От гледна точка на професионалната реализация, разбира се.  

  Кристина не хареса фона на снимката, затова пусна едно търсене в Гугъл за крайбрежни пейзажи с висока резолюция. Почти веднага намери  хубава снимка на плаж във Флорида, на чийто преден план се виждаше крайбрежна алея, оградена с красив дървен парапет. Кристина отвори двете снимки с Фотошоп, после “изряза” грубо тялото си, премести го във Флорида и го опря в красивия дървен парапет. Отне ù близо час да изреже фигурата точно по контурите. Срещна известни проблеми с косата, но косата е проблем дори и за най–печените в обработката на снимки. Нагласяването на яркостта, контраста и сенките не ù отне много време. И за неопитното око тя вече наистина беше там, на крайбрежната алея във Флорида. Но най–важната обработка тепърва предстоеше. Преди обработката обаче Кристина трябваше да се запознае с предпочитанията на мъжете по отношение на женското тяло, а по този въпрос, както се оказа, Интернет предлагаше огромно количество информация.

  Кристина придаде на косата си червеникав оттенък и я удължи, така че да пада върху раменете. Заличи леката гърбица на носа си и го направи чип. Веждите си изтъни и изви в плавна дъга. Започна да променя цвета на очите си, но нещата не се получаваха както трябва – изглеждаха неестествено някак си, затова се принуди пак да пусне ново търсене в Гугъл. Хареса си светлосините очи на Рада Мичъл и си ги монтира незабавно. Избра устните на Анджелина Джоли, но ги посви малко, за да изглеждат естествено на нейното лице. Заличи тънките скиорски бръчици около очите и си сложи бенка на бузата, от някаква неизвестна индийска актриса. Свали си надолу скулите и си разшири долната челюст, за да заприлича малко на англосаксонка, и изведнъж се появи прилика със сладураната Оливия Уайлд, онази от сериала „Доктор Хаус”, нали се сещате. Ушите си прибра леко към главата, не че преди стърчаха като пеленгатори, но все пак…  Премахна пъпката на челото. Удължи леко врата си. Повдигна си раменете, за по–спортен вид. Гърдите разбира се, уголеми, но не прекомерно, и ги повдигна лекичко, освен това направи така, че зърната да изглеждат щръкнали под тънкото горнище на банския. Срещна затруднения с корема. Каквото и да правеше, резултатът оставаше незадоволителен, тлъстинките отказваха да се предадат. Накрая ù писна, взе голото стегнато коремче на Мила Кунис и си го сложи. Тогава реши, че е време да свие малко снимката по вертикала, за да свали някой и друг дигитален килограм. После само леко поприбра бричовете и всичко стана идеално. Сложи си пиърсинг на пъпчето, ей така за разнообразие. Дланите на ръцете си остави непроменени. Направи така, че венериния й хълм да изпъква повече под долнището на банския. Наченките на целулит унищожи с варварска жестокост. Колената си, които бяха практически непоправими в своята прилика с тези на фламандски кон, замени с изящните творения, с които майката природа бе дарила Наоми Къмбъл. Срещна известни затруднения с нагласяването на цвета на кожата, но се справи успешно. Направи така, че прасците ù да имат приятна извивка, после съвсем леко изтъни иначе доста  хубавите си глезени. Наложи се да смали стъпалата си, които бяха с твърде големия за жена номер 39, после ги направи да изглеждат по детски пухкави. Свода на стъпалото, което се виждаше по–ясно, изви нагоре, а петата заобли и боядиса внимателно с розов цвят, за да не си личи, че няма навика да използва камъче за баня. Леко си удължи пръстите на краката, а единия от палците замени с този на Рейчъл МакАдамс, после си вапца старателно ноктите с безцветен фотошопски лак. И това е.

  Остави новия си образ да отлежи няколко часа, после го огледа внимателно и направи десетина малки корекции. Накрая, след кратко колебание, изви устните си леко нагоре за постигане на неотразима фатална усмивка тип “Мона Лиза”.

  Дойде време да бъде подготвен текстът. След кратък мозъчен напън, Кристина успя да измисли следното: „Здравейте, аз съм Криси на 19. Търса добре платена работа, само серьозни предложения, моля. Иначе съм завършила шивашка гимназия. Прилагам снимка. Оби4ам ви.”

  Кристина разпрати имейли с гореописания текст на редица модни агенции, рекламни агенции, медии, мобилни оператори, финансови институции, кино и музикални студия, и каквито и още фирми можете да се сетите.

  Сутринта на следващия ден броячът на новополучените електронни съобщения в пощата ù показваше цифрата 117. Десетина от съобщенията бяха доста интересни. Две модни агенции ù предлагаха сериозно заплащане срещу участие във фотосесии. Някакъв режисьор ù обещаваше роля в сериал, ако премине успешно курс по актьорско майсторство, но от някои негови тънки намеци се подразбираше, че са необходими и редица креватни умения. Една национална телевизия я искаше за момиче, представящо прогнозата за времето, при условие, че има добра дикция и желание да се пребори с диалекта си, ако случайно има такъв. Една рекламна агенция смяташе, че с това тяло лесно може да се продава вносна бира. Два мобилни оператора бяха готови веднага да ù предложат заплата между 1500 и 2000 лева. Висш служител в гръцка банка се интересуваше дали има комуникативни способности, намекваше за заплата от 3000 лева на месец. Някакъв кретен, който се представяше за собственик на футболен клуб обещаваше да ù плаща по 500 на секссеанс, и да ù осигури  безплатна квартира в Петрич. Някакъв Митко я питаше дали случайно е опитвала да пее и ако да, дали се интересува от певческа кариера.

  На следващия ден Кристина изпрати на заинтересованите истинската си снимка и им обясни, че по погрешка е прикачила домашното си по Фотошоп.

  След гробно имейл мълчание, продължило около седмица, един собственик на малка рекламна агенция предложи на Кристина работа като оформител на рекламни материали със заплата от 1000 лева на месец, която тя без колебание прие. Оттам започна пътят ù към успеха.