Глава първа: Новото начало

 Всичко започна един слънчев септемврийски ден. Лятото си бе отишло почти, но емоциите все още не бяха стихнали. Все още ведрото настроение съпътстваше ежедневието ни. Работната седмица бе започнала, но това в никакъв случай не означаваше нещо трудно и тягосно за нашата скъпа приятелка Диамена.
Тя беше едно изключително слънчево момиче. Никога не се чуваше нищо лошо за нея и хората я уважаваха. Тя беше от онези хора, които отвръщаха на всеки поздрав с усмивка, притежаваше онова силно желание на всеки да помогне с каквото може. За нея на първо място бяха хората и след това нейните лични тревоги. Обичаше да дава всичко от себе си, за да бъде всичко наред. И затова хората я разбираха и и се възхищаваха, обичаха я заради голямото сърце, което имаше.
 Денят беше Понеделник, а датата 03.09, годината 2004.
Аз бях нова в града. Току-що бях пристигнала от малък провинциален град, в големия град да търся по-добро бъдеще. Бързо се вписах в обстановката. За около седмица имах нова квартира и работа, с която да я плащам. И тогава започна всичко.
Беше ми първия работен ден във фирмата. Не много голяма фирма, занимаваща се с покупко продажба на имоти, намиращи се в радиус от 100км. от града, в който живеех. Притеснявах се много. Чувствах се неловко и усещах, че съвсем скоро ще избухна от бълнение. Не знаех дори как да се държа с тези хора. Та аз бях едно малко селско момиче, което едва след 25 години напуска родното място. Събрах сили, колкото успях, разбира се, помолих се силно и влязох!
 На вратата ме посрещна тя. Тази изключително мила и добра дама - Диамена. Този момент остана запечатан в главата ми за цял живот. А изражението на лицето ми - то не може да се опише, то просто трябваше да се види.
Сърцето ми биеше силно, бях неспокойна, треперех от вълнение и само мислено се молех всичко да тръгне добре.
 Поздравявайки ме, тя ме прегърна силно и каза:
 - Добро утро. С прекрачването на този праг ти вече си част от нашето голямо семейство.
В този момент краката ми се подкосиха, не знаех какво да кажа, как да отговоря. Все едно си бях глътнала езика. Не можех да си представя такова нещо. Та тази жена ме виждаше едва за първи път, а дори ме прегърна. И толкова мили думи, с какво ги бях заслужила? Това ми беше първия ден, а аз бях приветствана толкова мило, сякаш бях работила тук цял живот. А тази жена? Тя беше слънцето, което освети не само деня ми, но и новия път, който бях поела. Това беше една изключителна жена, благодарение на която днес съм вече  една преуспяла млада дама, но за това по-късно.
 След минутка мълчание се осъзнах, дойдох на себе си и просто и отвърнах на поздрава. От притеснение, обаче, дори не се усмихнах, а толкова често го правех по принцип. Тази наша първа среща постави началото на едно голямо и дългогодишно вече приятелство.
 - Аз съм Диамена. Изпълнителният директор на фирмата. За мен ще бъде удоволствие да работиш за нас. Знам, че си притеснена, това е нормално, всяко ново начало е трудно, но ти не се притеснявай, аз ще бъде неотлъчно до теб и ще ти помагам.
 - Добро утро - отвърнах аз.
Бях шокирана от това поведение, но премълчах.
 - Случайно попаднах на тази работа и се надявам да се справям добре с възложените ми задачи?
 - Разбира се, че ще се справиш, само имай малко търпение и всичко ще се нареди. - ми отвърна тя.
Само за секунди осъзнах, че в нейно лице ще имам човек, на когото ще мога да разчитам. Това ми хареса, бях доволна от това, което се случваше.
С истински мил тон ме подкани да разгледаме фирмата. След което тръгнахме на обиколка из нея!
 Диамена беше така изтънчена, с дълга кестенява коса, с кафяви очи, имаше просто грциозна походка. Това в никакъв случай не убягваше от погледите на мъжете във фирмата. А и тя беше госпожица - един плюс за всеки мъж!