17 nov 2022, 6:48

Раницата

498 0 0
1 мин за четене

                               " Раницата ми не е лека, понеже знанията тежат..."
                                                                                          детски бисер    

 

    Ойларипи! Аз бях една обикновена, брезентова, редова ученическа раница. Маршрутът ми беше всеки ден един и същ - от вкъщи на училище, от училище - в къщи. Или с други думи казано - превозвах учебниците и тетрадките от едното им работно място до другото. А когато собственикът ми го мързеше да учи и да пише домашни, просто ги разхождах, за да не хванат прах...
  Единствено през ваканциите имаше някакво разнообразие - тогава се превръщах в туристическа. Къде ли не съм била, какво ли не съм видяла и преживяла. Дори и в Чужбина съм ходила много пъти - да видя свят и светът да ме види.
  Когато собственикът ми завърши училище и отиде да следва, пак му вършех работа. Тогава се напътувах с влакове и автобуси. Така че с пълно право мога да кажа, че съм била не само гимназистка, но и студентка.
  Вече съм много стара и износена. Ползват ме само за плажа. " Избеляла раница от слънце не се бои!" Когато съвсем се прокъсам, сигурно ще ме напълнят с други такива стари и "от много панаири връщани" вещи като мене. И ще ме оставят до някой контейнер за боклук. Или на някоя пейка в парка. За да може ако си ме хареса някой, да си ме вземе. И да продължа да служа като универсален войник - до последен сегмент на последен цип!...
  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...