" Раницата ми не е лека, понеже знанията тежат..."
                                                                                          детски бисер    

    Ойларипи! Аз бях една обикновена, брезентова, редова ученическа раница. Маршрутът ми беше всеки ден един и същ - от вкъщи на училище, от училище - в къщи. Или с други думи казано - превозвах учебниците и тетрадките от едното им работно място до другото. А когато собственикът ми го мързеше да учи и да пише домашни, просто ги разхождах, за да не хванат прах...
  Единствено през ваканциите имаше някакво разнообразие - тогава се превръщах в туристическа. Къде ли не съм била, какво ли не съм видяла и преживяла. Дори и в Чужбина съм ходила много пъти - да видя свят и светът да ме види.
  Когато собственикът ми завърши училище и отиде да следва, пак му вършех работа. Тогава се напътувах с влакове и автобуси. Така че с пълно право мога да кажа, че съм била не само гимназистка, но и студентка.
  Вече съм много стара и износена. Ползват ме само за плажа. " Избеляла раница от слънце не се бои!" Когато съвсем се прокъсам, сигурно ще ме напълнят с други такива стари и "от много панаири връщани" вещи като мене. И ще ме оставят до някой контейнер за боклук. Или на някоя пейка в парка. За да може ако си ме хареса някой, да си ме вземе. И да продължа да служа като универсален войник - до последен сегмент на последен цип!...