Рашко късметлията
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер на Рашко в живота все не му вървеше.
Дългите и къдрави руси коси спускащи се по раменете му като вълните на Марица прииждащи напролет, го караха вечно да отмята два падащи върху лицето му кичура, създавайки впечатлението, че около главата му постоянно кръжат досадни мухи.
Очилата му, с голям диоптър, уголемяваха до такава степен сините му и с дълги мигли очи, че почти му придаваха вид на професор. Ама почти. В тях липсваше строгост. Вглеждайки се в тях беше невъзможно да не предизвикат у събеседника му състрадание породено от тяхната миловидност.
Характерна негова особеност беше заекването. Понякога така зацикляше и запелтечваше на някоя буква, че неволно в съзнанието ми се връщаше спомена за моторите марка “ Балкан “ от миналия век. Запецването можеше да стигне до такава степен, че чак жилите на врата му изпъкваха, главата му нервно се заклащаше, очите му премигаха като електрически крушки пред изгаряне, а двата кичура коса се мятаха пред лицето му като отпуснати корабни платна.
В една неделна вечер насядали край малката сгъваема масичка, пак у Наката, обвити от гъстият сиво – синкав цигарен дим, хвърляхме ожесточено картите разгорещени от поредната игра белот.
- Аз съм пас. – Стиснал цигарата между зъбите си и изпускайки облачета дим процеди домакинът.
- Пак не ми дойдоха карти. И аз съм пас. – Митко остави картите обърнати на масата и се протегна за чашката с гроздова.
Като ехо след техният отбой прозвуча и моето “ и аз съм пас “ и след това и тримата се загледахме очаквателно в приведената фигура на четвъртият играч вгледан опулено в картите си.
- Рашко нямаме намерение да играем до заранта. Казвай как ще играеш.
Рашко започна бързо да премига зад големите лупи на очилата си, издаде главата си като млад пуяк кога се перчи пред пуйките, жилите на врата му изпъкнаха и започна :
- П – п – п … абе, те това имам – той ядосано хвърли картите си на масата. – П – п – писна ми от вашите к – к – карти, д – д – дяволете ви в – в - взели.
Да се смееш ли, да плачеш ли. Оставихме картите и се чукнахме за здраве.
Рашко опитваше да си изкарва парите с търговия. Веднъж като минавах покрай площад Гарибалди, го зърнах пламенно да предлага на една възпълничка жена някакъв порцеланов сервиз.
- Г - г – госпожо това е ч – ч – чисто нов сервиз д – д – дюралекс. В – в – вчера ми го докараха от Ф – ф - Франция. Не се чупи. Ето в – в – вижте.
Той грабна една чиния от отворения пакет и със силен замах я запрати към плочите. Чинията се пръсна на парченца.
- Омръзна ми от измамници! Как общината въобще ви разрешава да продавате тези боклуци тук и да лъжете хората?
Рашко уплашено се опули, запърха с мигли, притесни се и още повече запелтечи :
- Г – г – г – госпожо, чакайте. Тази е била д – д – дефектна. М – м – моля ви се.
Взе втора чиния, запрати и нея в земята, но резултатът беше същият. По паважа се пръснаха още повече парчета.
-
Третата чиния не се счупи, но клиентката на Рашко отдавна му беше обърнала гръб и почти тичайки се отдалечаваше пресичайки площада. Очевидно търговията на Рашко не вървеше.
На рождения си ден си купих чисто нов скутер. Лъскав червен красавец. Марката му “ Ямаха “. Цяла година спестявах и кътах парите под дюшека на леглото докато си го купя. Тъкмо го докарах вкъщи и още не бях го запознал с мястото, което му бях отредил в гаража и не щеш ли на вратата се появи Рашко.
- Леле Б – Б – Боби! – очите му се уголемиха и светнаха като вечерница. К – к – кога го к – к - купи този к – к – красавец? М – м – много е хубав. М – м – може ли едно к – к – кръгче?
- Не знам Рашко. Ти нито книжка имаш, нито помня да съм те виждал даже и колело да караш.
- Е, к – к – как да не съм к – к – карал. Имай ми д – д – доверие. М – м – майсторче съм.
Умувах, чудих се и най – накрая склоних и му разреших да направи едно кръгче. Рашко пъргаво се метна на кожената седалка, ловко запали двигателя и след едно весело помахване така се понесе напред, че и Макс Биаджи можеше да му завиди. Обаче де и пусти късмет още на първият завой задницата поднесе на една купчина пясък, моторът се завъртя и само след миг Рашко лежеше паднал на земята обвит в облаци прахоляк. Чу се само едно жално :
- Б – Б – Боби! П – п – помощ! П – п – паднах!
Докато се чудя да се смея ли или да плача, набрах номера на Митко и го помолих за помощ. Закарахме нашият приятел в Пирогов където набързо го промиха и превързаха. Леко сконфузени от причината за случилото се, а аз и доста ядосан, побързахме да напуснем двора на болницата. Тъкмо излязохме на тротоара и пресякохме шосето, когато незнайно как и от кой ъгъл се стрелна някакво черно куче и захапа като шевна машина прасеца на изостаналия малко по – назад от нас Рашко.
Срам не срам, щем не щем, върнахме се обратно в Спешното в Пирогов. Този път за кучешко ухапване. Набързо биха една инжекция на Рашко против тетанус, увериха ни, че нямало опасност от бяс и ни изпратиха да си ходим по живо, по здраво.
На връщане спряхме пред кварталния магазин да купим някои неща за вкъщи. Тогава ненадейно Рашко предложи да идем в кафенето и да ни черпи по бира за всички неприятности и перипетии, които преживяхме заради него. Речено – сторено. Влезнахме в заведението, поръчахме си две бири, а Митко натурален сок и след като келнера ни ги поднесе си казахме “ наздраве” и жадно надигнахме бутилките. Отпихме по една голяма глътка, шумно оставихме шишетата върху стъклената маса и се заговорихме за предстоящия футболен мач. По едно време, както си стояхме спокойно и отпивахме блажено от студената бира, Рашко се хвана за гърлото и изплези език, а очите му се изцъклиха.
Веднага станахме от столовете и се надвесихме над него :
- Какво ти е бе, Рашко? Добре ли си? Кажи нещо? – гласовете ни се сляха в един, а Рашко продължава да се пули, да плези език, от устата му потече пяна.
Брех и пусти късмет. За трети път в рамките на един ден акостирахме в Спешното в “ Пирогов “ . Този път диагнозата на лекарите беше изгаряне на хранопровода със сода каустик, която не била добре измита от бирената бутилка на Рашко.
“ Рашкоо, Рашкооооо, Рашко! Една не умита бутилка и тя на тебе да се падне. Добре, че няма да участваш в руска рулетка. Сигурно тогава и празен пистолет да ти подадат и той ще гръмне”.
Поседя си Рашко няколко дни в болницата докато му прочистят стомаха. На изписването му, минавайки през лафката за да му купя една бутилка кола и кутия бонбони съзрях на лавицата грижливо подредени билетчета на държавната лотария.
Стана ми мъчно за съдбата на моя приятел и реших да му подаря едно билетче. Дано то поне му донесе късмет. Изписаха го към десет часа сутринта и веднага се събрахме “ звездната четворка, пак у Наката, за да отпразнуваме оздравяването му.
Приготвихме шопските и овчарските салати, нарязахме сухи мезета, сипахме искрящо вино и дъхава ракия. Макар и да беше на принудителна диета Рашко се радваше. Усмивката не слизаше от лицето му, а очите му радостно проблясваха.
По едно време той извади билетчето от джоба си и бавно и внимателно го изтърка с една стотинка. Изведнъж очите му така се уголемиха, че за миг си помислих, че ще изскочат иззад лупите на очилата.
- Какво пише там бе, Рашко? Да не би баба Ванга да е предрекла, че ще се научиш да караш мотор? – гласът ми, изпълнен с приятелска закачка, предизвика усмивки по лицата на мъжете насядали около масата.
Рашко се втренчи невярващо в билета като започна да го приближава и отдалечава от очилата си.
- Д – д – двадесет х – х – хиляди лева. Май с – с – с- спечелих!
- Какво? Какви ги дрънкаш? Я дай да го видя този билет.
Внимателно изтръгнах билета от ръката му и с учудване се загледах в цифрите разположени в изтъркания от стотинката на Рашко ред. Нямаше грешка. Рашко наистина печелеше двадесет хиляди лева! Явно Господ, най – накрая, след всички злополуки случили се с нашият приятел се беше смилил над него.
Новината бързо обиколи членовете на компанията и даде поводи за много наздравици.
Беше петък. Рашко едва изчака да изминат събота и неделя и в понеделник, рано сутринта той беше пред един от пунктовете на “ Държавната лотария “ . Оттам го изпратиха с някакви данни в банката, откъдето успя да си вземе печалбата.
Такъв си беше Рашко. Жива карикатура. Много добродушен, с кротък и благ характер.
Щом се видяхме той веднага и почти насила ми даде пари за ремонта на мотора, а след няколко дни замина за екскурзия в Италия. Искал да разгледа Рим. Ама дали ще види папата, не знам? Какъвто е късметлия…
Юни 2016 г.
© Първан Киров Todos los derechos reservados