Разходката в миналото му бе прекъсната от първите снежики, носещи хлад и спокойствие. Наслаждаваше се как светът около него се променя, как се покрива с нежна пелена на забрава. Искаше му се така, както снегът покрива света му, така и той да можеше да започне на чисто. Но вместо да се надява, той написа в снега - продължи, но не забравяй. И с усмивка на лице продължи през разразилата се снежна виелица...
© Петър Иванов Todos los derechos reservados