РАЗКАЗ НА ЕДНА ДЕВОЙКА I
- Видяхме се на улицата. Той ме погледна и предложи да пием кафе.
Съгласих се, щото си бях забравила стинките в другия ми бански.
Седнахме и дълбокомислено задремуцахме.
По едно време, съвсем неочаквано, пристигна сервитьорката и ми ритна стола - неволно, разбира се.
Позагърнах си деколтето, стигащо ми до пъпа, и отсръбнах звучно от кафето.
Всички се обърнаха да ме гледат и ми стана конфуз и много приятно едновременно.
Той ме гледаше втренчено в бемката на лявата ми гръд.
Дали не си мисли, че е муха, като онзи зинзибар, дето се опита да я сплещи връз мен и ма нашамари неприлично посред улицата?
Изпихме кайвето и ся ко?
Оня вика да ходим у тех, че имал цяла кана с кайве.
Е, та на мен ощи ми се пиеше и много са подвуомих.
Зех, че му казах да купи малко дъвка и пакетче семки.
Щот, такова, стинките.
Ама по пътя се сетих, че съседа ма караше да му лъскам свещника.
Наследил го от прабаба си, а тя от една дойка на Луи 14.
Малкият Луи, който не знаел, че ще му лепнат цифра след името още, 'ного обичал да налага дойката с тоз' свещник.
Ай набързо ще идвам у вас - рекох му аз.
- Щото бързам за нас.
Имах едно наум за съседа вече, добре, че се подсетих, ай тъй без много зор.
Ама че бързо върви тоа, ще ми окапят ноктите на краката.
Да зема ли да са изуя и да шляпам боса по асфалта? По-добре по чорапки! Помисли си и заподскача, като салфетка на течение. - О, колко съм щастлива, безкрайно ми е леко, мога да полетя и да кацна. А, ето бакалията, близо до кооперацията. Трябва да си купя една дъвка и да се набалонча, докато ми писне - си помисли тя. В този ред на мисли подмина магазинето и се шмугна, като кокошка между два дирека, гонейки летящ "червей". Хързулна се на изтривалката и пльосна на цимента, като маджун за прозорци. :)
© Бисер Дръпничорапчев Todos los derechos reservados