10 jun 2024, 6:43

Разказ по декорация на предмети в дома

  Prosa » Relatos
845 0 0
2 мин за четене

На снимките се виждат няколко предмета, които са разположени върху дървена маса или рафт. 

Дървена табелка с надписи:

Изглежда като персонализиран подарък или декорация с положителни качества.
Червени фенери:

Има два червени фенера, които изглеждат декоративни и са подходящи за свещи.
Фенерите са стилно изработени, с изрязани звезди по горната част.
Златни фигурки на коне:

Има две златни фигурки на коне, които вероятно са декоративни предмети.
Конете са с детайлна украса, вероятно представляват символ на сила и свобода.
Бели свещници със зимна украса:

Един свещник, който прилича на част от коледна украса, украсен със сняг и червени детайли.
Дървени кутии:

Има две дървени кутии с декоративни мотиви.
Едната от тях има декоративен орнамент и надпис "Време е за кафе".
Малки дървени инструменти (музикални):

Има два малки дървени музикални инструмента, вероятно сувенири.
Червени и бели малки керамични фигурки:

Една фигурка на Дядо Коледа и една декоративна свещ, вероятно част от коледна украса.
Декоративна дървена кутийка с орнамент:

Малка дървена кутийка с декоративен орнамент на капака.

Един следобед, когато лъчите на залязващото слънце проблясваха през прозорците, Милена реши да прекара малко време в своята любима стая. Тя се запъти към стария шкаф, в който държеше най-ценните си сувенири и спомени от различни места и времена.

Отваряйки вратата на шкафа, погледът ѝ първо се спря на дървената табелка с надписите. Това беше подарък от приятелка, която винаги я подкрепяше и вдъхновяваше. Табелката беше символ на позитивните качества, които Милена се стремеше да излъчва всеки ден - неустоима, артистична, силна, коректна и очарователна.

До табелката стояха два червени фенера, които бяха част от коледната украса. Спомни си как всяка година ги поставяше на прозореца и светлината им създаваше топла и уютна атмосфера в дома ѝ.

Погледът ѝ се премести към златните фигурки на коне. Тези коне бяха донесени от далечно пътуване до Азия. Те символизираха силата и свободата, и винаги ѝ напомняха за величието на природата и стремежа към нови хоризонти.

Милена се усмихна, когато видя малката бяла свещ с коледни украшения. Тази свещ беше подарък от племенницата ѝ и винаги я изпълваше с радост и топлина, особено по време на празниците.

Двете дървени кутии с красиви мотиви стояха гордо на рафта. В тях съхраняваше малки спомени като снимки и писма от близки приятели. Едната от кутиите носеше надпис "Време е за кафе" и я караше да се замисли за всички онези уютни сутрини с аромат на прясно кафе и топли разговори.

Дървените музикални инструменти бяха сувенири от родопските планини. Техният звук беше вълшебен и Милена често си представяше как стои сред планинските върхове и слуша мелодиите на природата.

Не можеше да пропусне и малките фигурки на Дядо Коледа и декоративната свещ. Те бяха символ на радостта и вълнението, което идва с коледния дух, и винаги намираха място в нейната коледна украса.

Милена затвори вратата на шкафа с усмивка. Всеки един от тези предмети беше част от нейната история, спомен, който пазеше в сърцето си. Те бяха малки късчета от живота ѝ, които я свързваха с хората и местата, които обичаше. И в тези моменти на тишина и спомени, тя откриваше истинското значение на думата "дом".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Трендафилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...