ДЯДО ГРИГОР
Приех го за приятел преди около три месеца. Развесели ме още в началото. Прати ми покана за приятелство, а когато я приех, ме попита:
- Познаваме ли се бе, младо момче? За да ме търсиш, май знайш кой съм.
И като започнахме едни разговори... Позитивен, както и откъдето го погледнеш. Внукът му дал стария си компютър. Ех, тоя внук... Най- хубавия внук на дядо. Миналата година дори половината дърва нацепил. Два пъти ходил да пасе козичката.Умно дете, обичливо. Татко му, лека му пръст, беше такъв. Но... поболя се момчето. Щерката нещо тръгна срещу него, съди го... Той имаше една малка работилница. С ортак работеше. Разбираха се. Ама дъщерята (тя, иначе, е добро дете) какво направи... Скара ги. Разтури се всичко. После тя отиде по чужбините. Залюби се с един... Че дела, че кавги... Поболя се момчето. Отиде си младо. А унуката е при мен. Погаждаме се. И се учи. Баща му бил добър ученик. Тя, крушата... Ти знаеш де.
И така, ден след ден, дядо Григор ми разказваше какво ли не. На кого помогнал. Как предната вечер си пийнали с другаря си в кръчмата. Попели. Те ръмжели, но нали хората са добри, не им се сърдели. Даже помогнали да си стигнат по къщята. Не, че били толкоз пияни. Ама нали знайш, тъкмо едно такова... А Гана, комшийката, все ходела при него. Искала да почисти, да го изпере... Знам аз какво иска тя. Знам, ама не е за мен. Ще ми се смеят хората и внука. Ама тя е само шийсет ба, мойто момче. Сидимнайси години са много нещу...
- Ми то кат съм почнал, да ти кажа. Идин другар (той бая по-млад от мене) ма растартира, не не май раст... таковал, ама ма ристутиира, не бе, момче, забравих я пустата дума... Записа ма там дет са запознавали. То той и сега съжалява, ама... Аз сега го викам да кажи сикрета. Чакай, записал съм го. Не сикрет бе, момче. Парола. Гри1гри2... Чакай, той каза да не я казвам на никой. Ма аз пак са утплеснах. Виж ба, момче. Аз от време на време та чета. То, ко ли да прая кат прибера козичката, като затворя кокошките... Ей, ина лисица ми отмъкна две ярки, нейната мама! Чи тъй де. Аз май забравих за какво... А, да. Гледам, пишеш, върви ти приказката. Хубуу ги ридиш. Чи ако може да помогнеш малко де. Виж сега каква й цялата работа. Аз там, дето... нали ти казах, да са запознавами, видях ина булка... Ъ, булка. Ам нал тъй съм свикнал от ино времи... И тя амен- амен колкото мени ама...Чи тъй де. Писах и аз. Дай да са вим ма. Ко лошо има. Си поприказваме. Си налейми по ина ракийка... Аз ши напрая салатата. Хубава я правя. Пък мой и да съ събирем. То чиляк ни знай ко гу чака. Тъй й думам. Пиша де. Аз пиша хубу на тъз пущина, кюпютуру. А тя кат почна... Ти прзерватив... Чакай, чакай и туй записах. Аз от млад се записвам. Не, ни каза призиправтив, ами пир... вер... зник. Ами то сам човек толкова години... Може и да съм станал. Аз от кумунист, станах земеделец. Ама де да знам. Някоя вечер като сам са напил (аз ни пия многу де и на нея казах), може и да са ма записали към презервати... не бе, към ония превезниците. Пък аз нит ги зная кои са, нит кой ги води... И ù го казах. Сигур не е трябалу, ама а де. Ти да видиш тъз слаба женица какви ми ги наговори... Само за секс (ти нали са сещаш какво е туй секс) мислиш. Всички мъже сте еднакви... И какво ли не... Та тъй де. Какъв секс ба, къзъм? Какъв мъж съм вече аз? Секс... Хубава дума, ама... Виж сеа. Ай тъй напиши някой работи. Хубави едни, ти си знайш. Ама не много хубаи, щот нъл после кът са събирем, ша разбере, че не съм чак толкоз убав. Пък тя убава, мама му стара. И май къщовница, кат я гледам. А ти пиши. Пиши, познавам го отдавна, хубав чиляк е. Ко ви тряба на вас, ù пиши. Ина чурбичка. Дядо Григор ши пали печката... Горскийо е мой човек. Пиши ба, момче. Пък ку стани работата, ша дойдиш на гости. Прая много хубава сливовица. Имам много, щот пустите му доктори казаха не повече от 50 грама на вечер. Ина вечер зех тифтеря и изчислих. Ама аз тъз само дет я имам и аз пия само пу толкуз, ша остани зян 300 кила ба, момче. Ама ти туй не й го пиши. Ти на нея няма да пишеш де. Ти ши ми го дадеш, пък внука ша ми кажи как да го пратя.
-------------------------------------
Писах. Прати го. Отговорът беше неочакван и за мен:
"Дърт глупак. Какви са тия простотии, бе човек. Хубав си. Добър си, ако съдя по приказките ти. Ама си бъзльо. Казах ти на майтап някоя приказка и ти тръгна от младите помощ да търсиш. Утре снахата ще ме докара с колата. Ще си взема едно сакче с багаж. Ако се спогодим, ще ми докарат другия. А коза не искам. Ти ще си я гледаш. Кокошките - аз."
Пазя си петте литра двойно препечена сливовица от дядо Григор.
Ник
© Ник Желев Todos los derechos reservados