В купето бе смрадливо и задушно, затова Ясен се изниза в коридора да подиша чист въздух. Няколко човека стояха до отворените прозорци и пушеха. От храстите и ниските дървета край линията се носеше приятно ухание. Пролетта бе прекрасна.
Ясен реши да стои в коридора, докато не го заболят краката.
Влакът забави ход и спря на някаква гара. В същото време отсреща, по съседния коловоз, се довлече друг влак. Може би трябваше да се изчака нещо, за да се разминат машините.
Ясен се подразни от това забавяне. Но секунди по-късно погледът му се спря на стоящото до прозореца момиче. Прекрасна гледка. Мило лице, вързана на опашка дълга чуплива кестенява коса, очи, в които имаше и синьо, и зелено, и може би мъничко сиво, нежни рамене, приятно заоблени гърди, отпуснати небрежно фини длани.
Струваше му се, че няма да му омръзне да я гледа. Толкова бе красива. Осъзнаваше, че не е прилично да я зяпа така, но не можеше да спре. А уж не бе женкар и нахалник.
Тя усети, че е обект на интерес и сведе глава. П ...