Размисъл в настоящето
Ох, не мога да издържам повече така. Къде отиваме, бе хора? Май бързаме за онзи свят, а? Ами поне там ще бъде тихо и спокойно. Няма да ги има тия размирици. Тия викове и крясъци. Улиците се изпълниха с тълпи, от които човек не може да вземе думата. Виж бе, виж я, оная майка с бебчето! Хукнала и не може да спре. А детето пищи. Иска мляко. А може ли сега да седне на тротоара и да го накърми? Не, тя е забравила за гладното стомахче на бебчето и наред с другите вика: "Давайте, давайте! Махайте се бе, оттук! И какво? Като се махнат? Ще настъпи хаос. Та той и сега го има. Но ще бъде още по-голям. "Дайте силна ръка!" - някой се провикна. Но къде е тази силна ръка? Силите на всички отслабнаха. Ръцете виснаха надолу. А други ги вдигат, за да се заканят някому. Дайте, дайте да се усмихнем! Та поне усмивката ще успокои страстите ни. Знаете, с викове и пищене заникъде. Хайде да помислим! Как да ни стане по-леко? Имате ли идея? Ако имате, да я кажем гласно! Всички сме объркани. И властта, и хората. А може би има изход? Мислите ли? Ами да си подадем ръце и да премахнем враждата! Миналото си остава минало, а да гледаме в настоящето! То има нужда от нас. А какво е сега нашето настояще? Едно голямо нищо, което е под въпрос. Кой ще мисли за нас? Ако не се стегнем и започнем да мислим правилно и за добро, никой не може да ни помогне. Враждуваме един срещу друг. Убиваме близките си. И търсим причината в другите. За всичко сме си виновни само ние. Дайте да се стегнем бе, хора! Вместо да пълним улиците и да крещим, да отидем при тях и да им кажем: "Ние сме с вас. Нека си подадем ръце и да работим заедно, но не само за нас, а за доброто на всички хора!" Така ще излезем от батака. Нужни са общи усилия! Хайде да поемем пътя, който ни е определен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Герасова Todos los derechos reservados
