Разни Там 2

Не е било „писано“, но пък затова следите са във нас.

Стъпките са в мен отчеливи и пресни – много бяхме и вървяхме заедно, макар и тясна да беше пътеката – утре дано се познаем като се срещнем по кръстовищата – всеки тръгнал в различна посока – искайки да надскочи на другия скока!

По пясъка горещ,разхождайки се днес, утре вятъра ще ни вледенява и вълните ще ни гонят чужди.

Обичните места запрезирахме – себе си на коравосърдечност тренирахме.

 Лъжем се от романтиката на нещата, от които никога се сме били част.

 Илюзорно ни се струва.

Сякаш не сме заслужили и няма с какво да допринесем.

Изградете своя планета и я населете. Не е нужно да бягаме и да търсим, когато всичко е в и около нас.

В състояние ли сме всеки път да продължаваме?

 Оставям по-малко от себе си и вземам малко от теб... след като повторих занятието няколко пъти осъзнах, че от мен не е останало много и вече давам, но от придобитото от вас мили хора – шарено ми е и не съм съвсем себе си вече.

В къщи е тъмно, а в мен сърцето запалено като фар свети... ориентира в буря кораби клети.

Запрезирах „спящата“ доброта – можем, но не сме добри и отлагаме и докога 

така? - Потъваме във водовъртежа на дните и ни е трудно да опознаем нас самите!

В тиха светлина свещта угасва – нощта е мащеха...