11 ene 2013, 18:22

Разплаках го 

  Prosa » De humor
856 0 1
10 мин за четене
Седим в кварталната градинка на пейка, аз и известната на всички ни леля Мита. Отпиваме от пластмасови чашки светлокафява водица с аромат на кафе и философски нищим живота. По информираност и интелигентност над леля Мита стои само и единствено Интернет. Нейното съзнание съхранява всички възможни критерии кодирана по вид, форма и предназначение информация. За битовете и байтовете ù да не говоря. Няма равна на себе си.
В тоя момент покрай нас мина Кошничарска, опечалено свела глава и с кофа, в която има тубичка и лопата. Връщаше се от гробището. Преди няколко месеца почина мъжът й-Димо Кошничарски.Бях позачула за него,че в далечни времена му се е носела славата на агресивно и доминантно алфа-животно в секса. Но Хрусана Кошничарска успяла след брака да му отнеме властовите позиции и да го превърне в гама-мъжкар, с битовото име - мухльо, подчинен на волята ù. Когато беше жив Кошничарски, тя всеки ден питаше: ”Господи, кога ще ме отървеш от тоя мухльо, че и аз бял ден да видя?!” А сега всек ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??