Седеше в ъгъла, прибрал колене в скута си и тъжно наблюдаваше човека пред него.

Екзекуцията беше утре, а нещастникът не знаеше, че поради видимата им прилика щеше да бъде разпънат на негово място. Не знаеше, че законът за Пилат се измерваше в количеството злато, а не в доказването на вината.

Исус беше прекалено важен, за да бъде пожертван, за разлика от обикновения крадец, неспокойно разхождащ се из килията.

Последният от "коляното Давидово" трябваше да бъде запазен на всяка цена. Би било нелепо да се спаси от кланетата на Ирод, а да умре като обикновен бунтовник. Той беше Месията. Спасителят на еврейския род. На неговите плещи лежеше отговорността за така жадуваната свобода.

Но годините, прекарани сред мистиците, посветили го в древни тайнства, бяха променили убежденията му. Вече не искаше да повежда хората на сигурна смърт. Искаше да постигне свободата чрез любов, състрадателност и човечност. Кауза, заради която загуби старите поддръжници. Кауза, която го беше вкарала в затвора и като финал - невинен щеше да умре, вместо него.

Тези мисли не му даваха мира и въпреки спокойния външен вид, сърцето му силно биеше учестено. Не можеше да каже истината, защото щеше да се прекъсне кръвната линия, но и не можеше да остави нещастника да бъде разпънат...

Часовете се нижеха и слънчевите лъчи, разкъсваха мрака, процеждайки се в килията.

Безсънната и за двамата нощ се оказа най-тежката в живота на Христос. Решението беше взето...

- Аз съм един обикновен евреин! Никога не съм вдигал бунт срещу римляните! Хванаха ме, че крада храна на пазара, защото щях да умра от глад - проплака човечецът, разпънат под жаркото слънце.

Центурионът го погледна и каза:

- Ще имаш възможност да го обясниш на твоя Бог, Исусе!

Огледа го от глава до пети и промърмори на себе си: "И на този краката му висят. Трябва да помисля, как да ги придържаме"

- Аз съм Матей! Колко пъти да ви казвам? Бъркате ме с някой! - ридаеше крадецът.

Но римлянинът не го чуваше, а оглеждаше следващия разпънат, за да се убеди, че няма опасност да се освободи от въжетата.

- Заковете им краката с пирони, за да не се свличат - провикна се центурионът към един от войниците.

Христос наблюдаваше от близкия хълм с празен поглед. Последните двадесет години бяха отишли на вятъра. Вярата му в абсолютното себеотдаване рухна през последните дни. Пожертва човек, за да спаси кръвната линия...

Мария Магдалена го изтръгна от тежките мисли с думите:

- Хайде, побързай. Чака ни дълъг път до Франция...