Когато видях Радо да се задава срещу мен в онова облещено августовско утро, усетих как ми прималява и краката ми омекват. Ако бях сама щях да се втурна тичешком да пресека улицата, но Радинчето блажено спеше с вдигнати ръчички свити на юмручета, изтегната в количката и аз нямах никакъв изход. Казах си:”Спокойно! Дишай дълбоко, дишай дълбоко! Това е случайна среща! Вдигни глава, отмини го със снизходително „Здрасти” и толкова”.
Радо пусна една от неговите усмивки „Нали знаеш, че мога да те имам когато поискам” и се спря най-нахално:
– Я виж ти, красивата майка с красивата принцеса! Много сте сладки, да се чуди човек на кого да се полюбува – на майката или на щерката! – усмивката му ме заливаше и усетих как ми прималява. – Ама тя много сладка, я погледни какви чудни устенца, сигурно и трапчинки разцъфтяват когато се усмихне, а?
Започна да я изучава навел се над нея, подразних се и дръпнах количката рязко. Остана да ми събуди детенцето.
– Винаги съм знаел, че ще раждаш красиви деца, ето т ...