Реките на Вавилон

                                                   THE RIVERS OF BABYLON

               Кратък увод.

               Обект "Исхаки 14" е част от грандиозната  програма на Ирак - чрез изграждане на модерно отводняване и напояване с водите на Тигър и Ефрат да превърне отново в Рай сега превърнатото в пустиня древно междуречие на Месопотамия. Намира се на около стотина километра северно от Багдад, на десния бряг на река Тигър.

               Българската "шерика", изградена от дървени сглобяеми бараки тип "Брацигово" и оградена с телена мрежа, е на десетина километра източно от магистралата Заку-Багдад. Захвърлено гнездо от живот сред безкрая на пустинята от ситен пясък, обрасла с ниски тръни, впили дълбоко в земята корени, дебели колкото човешка ръка.

               В едно от ранните утра на лятото на 1982 година шериката се пробуждаше от сън. Часът беше 5. Изморените от сухата горещина на пустинята български строители бяха вече будни и се приготвяха за новият тежък работен ден. В 6 часа те трябваше да са по работните площадки.

               Прожект-мениджъра (така казваха на Началника на строежа)  и техническите ръководители организираха операторите на строителните машини за тръгване по обектите.Много от тия машини виждахме за първи път, защото още ги нямаше у нас. Очите на Началника, както винаги, бяха зачервени от безсъние. Не е лесно до 1-2 часа да си на чашка в началническата барака и в 5 часа да си на крак. Знайно беше, че налита на всякакви течности, които имат градус. С много шум изпращаше работниците на полето, след това минаваше по канцелариите, за да провери работещите в Кампа, и се оттетляше обратно в бараката си за доспиване. Бохем беше инж.Никола Янчев. И скандалджия, когато се изнервяше от препиване и недоспиване.

               Бях наблюдавал по нашето черноморие как в ранното утро слънцето изплува от морските води и чертае слънчевата пътека върху вълните. Тук слънцето, което всички наричаха "електрожена", израстваше направо от пясъка, разстлан от бараките на кампа до хоризонта. Много скоро всичко наоколо щеше да започне да пари, а термометърът щеше да кацне на 55 градуса. Посрещнах изгрева на слънцето и влязох в офиса си, за да не карам Янчев да ме търси, както обикновено правеше вечер около осем и половина вечерта за оперативка, и ме вдигаше от масата в столовата, преди да съм завършил вечерята си. Оперативката се правеше всяка вечер. Климатикът още не беше охладил помещението до 25-26 градуса и не се налагаше да слагам връхна дреха. Разликата на температурата вън и вътре стигаше до 30 градуса. Вън със дреха срещу слънчевите лъчи , а вътре - срещу хладината. Иначе - топлинен удар или бронхопневмония посред горещото лято. Днес нямаше да блъскаме глави с покойния вече мой колега Димитър Василев върху чаршафа на строителната програма, изработвана на арабски и английски език. Никой от нас не беше учил нито единия от двата езика. Ползвахме преводач от английски, който толкова познаваше техническата терминология, че когато го помолих да ми преведе "Флинт коут", той ми изтърси "твърд гълъбарник" и ние се чудихме как прясната бетонова повърхност ще се пръска  с "твърди гълъбарници", за да не изсъхва. Сега всяко дете може да прочете на лъскавата опаковка "чокълейд коутид".

               Днес щяхме да пътуваме със снабдителя Бай Стою до Багдад. Той - по негови си работи, а аз - за закупуване на материали и технически пособия за Производствения отдел, чийто началник бях. Бай Стою беше спокоен 120 килограмов бъргарин, винаги леко загадъчно усмихнат. Казваше, че са го преназначили от Техеран (Иран) при нас в Ирак за изпълнение на снабдителска работа заради наказание по партийна линия. Намек да се представи за дисидент. Имаше на разпололожение лекотоварен джип "Лендровър" с климатик и перфектно уплътнение.Често намекваше, че говори английски, но никога не бях го чувал да говори с някой.

               След изпращането на хората по обектите кампа утихна. Бай Стою седна зад волана, а аз заех мястото до него. Бариерата на входа се вдигна и ние напуснахме мъжкия концлагер, в който единствена жена беше една застаряваща вече лекарка. В заграденото с телена ограда пространство на кампа, секса беше банална тема за разговори, а правенето му беше ограничено само в "мануален" или "хомо" вариант. Друг избор можеше да бъде младо женско магаре, купено от накоя кария за два иракски динара. Около 7 долара при тогавашният курс на динара. Предимството беше, че в последствие то можеше да бъде заклано и изядено на кюфтета. Една жена на стотина здрави мъже! Иракчанките бяха заключени зад високи огради , а по улиците ходеха с фереджета. Наемането на платена, млада, дребна филипинка от улица "Караде" беше скъпо удоволствие, достъпно само за богатите арабски тузове. В определено време по улицата се нареждаха луксозни скъпи коли, карани от собствениците им, в очакване да се появи търсеният екземпляр и да се качи в колата.

След като свършим служебната работа и ние щяхме да спрем на "Караде" за да изплакнем очи и да направим покупките си от от изисканият препълнен със стоки хранителен магазин, разпорожен в началото на улицата.

               Изминахме десетината километра черен път, през облаци от прах, който не можеше да  проникне в лендровъра. Тези десетина километра бяха ада на пътуването с микробусите "Чавдар" или съветските джипове.Прахта се набиваше в очите, ушите, носа, дробовете и всяка гънка на тялото и дразнеше до задушаване. Стъпихме на добре поддържаната магистрала за Багдад, чиито банкети бяха  осеяни с труповете на убити животни във всички стадии на разлагане. Най-често магарета и кучета. Сухият и горещ въздух изсушаваше труповете и лошата миризма не се усещаше. През ноща чакалите вършеха санитарната си работа. Оставаха костите.

Бай Стою натисна газта и прескочи стотачката, а мене ме натисна дрямката. Той усети и ме разсъни.

    - Аз го карам при филипинките, а той дреме! Ще си побъбрим ли с някоя  от тях ?

    -Това е твоята територия. Те говорят английски, който ти знаеш. Знаеш, че аз съм испаноговорещ. Ще се изявя, ако срещнем испанки.

    - Де ги твоите испанки в Багдад?

               Колко са 100 километра за бърза кола по отличен път ? Докато се разбъбрим, минахме под входната арка на Багдад, минахме покрай летището и стигнахме до първият мост на р.Тигър. Минахме по него и се отзовахме на централната филка, пред "Монумънт ъф либърти", зад който се виждаха бесилките за публичните екзекуции. По "Саддун стрийт" стигнахме до паметника на Карамана, която изсипваше нагорещеното масло в четиридесетте делви,  в които са скрити четиридесетте разбойника, дошли да убият нейният свекър Али баба. Пътем ми се мярна и паметника на Шехерезада, на левият бряг на Тигъра, която разказваше своите приказки от 1001 нощ на изтегнатият на дивана халиф.На няяколко места Бай Стою ме оставяще за малко сам в колата и влизаше някъде по своите си работи. Минахме през няколко книжарници и магазини за да направя моите покупки за отдела.Време беше да идем и в пълният с изобилие неголям супермаркет на "Караде"да си купим ароматно кафе, сушени лимони за чай, черен чай и други вкусотии, които липсваха в стола. Спряхме възможно най-близо до магазина и се отправихме към входа.Нямаше много хора. Пред един от щандовете имаше двама мъже и зад тях млада мургава елегантна жена. Наближихме ги и тихо пошепнах а Бай Стою

     - Погледни ! Ето тая красавица е испанка!

     -Пак ли почваш с твоите испанки? Една испанка в четиримилионният Багдад и ние да я срещнем? Богата ти е фантазията. И как ще ми докажеш че е испанка? 

     -Хващаш ли се на бас? Който загуби, плаща цялата сметка за покупките на двамата ! О.К.?

     -Голям майтапчия си ! Как ще я заговориш и ще ме убедиш, че е испанка?

     -Слушай сега! Аз ще застана на опашката зад нея, а ти ще застанеш зад мен. Ще се обърна към теб и ще те попитам нещо на испански. Ти няма да го разбереш и ще ми отговориш само "Си сеньор".Става ли?

     -Добре, да опитаме!

Застанах зад стройната, стегната фигура на младата жена. Бай Стою застана зад мен. Обърнах се към него и попитах на испански

     -Избра ли си вече нещата, който ще купиш?

     - Да господине.

Жената мигновено се обърна назад към мен с грайнало от изненада лице. Плесна с ръце и пропя

     -Ay que raro ! Encontrar en este pais gente que abla espanol ! Ay que raro!

      Ах какво изключение /чудо/!Да срещна в тая страна хора които говорят испански! Ах какво изключение!

Разговора  продължи, а Бай Стою  зяпна от изненада. Слушаше усмихнат и се правеше че разбира. Естествено стигнахме до въпроса вие испанци ли сте и какво  правите във Багдад . Отговорих,че сме българи и работим в Ирак като строители 

     - Говорите добре испански !

     - Е, с кубински акцент! Там съм го учил. И Вие ли работите в Ирак? В коя шерика /предприятие/?

     - Не! Аз не работя!

     - Тука сте като туристка?

     - Не! Аз съм сеньора Кармона, съпругата на Посланика на Кралство Испания в Ирак, сеньор Кармона.

Охо, нещата станаха сериозни, на депломатическо ниво ! Преведох това на Бай Стою, който продължаваше да се усмихва дискретно, без да се обажда.

               Сеньора Кармона направи своите покупки, а ние като порядъчни джентълмени и предложихме нашата помощ да ги занесем до спрелият на 50 м. лъскав черен мерцедес. В компанията на чакащите филипинки, богати араби. Тя отвори багажника, оставихме торбичките, пакетите и кутиите.

     - Estan muy amable, muchas gracias! Много сте любезни, много ви благодаря!

И лъчезарно усмихната отправи неочаквана покана :

     - Каня ви да ни посетите и да ни гостувате в испанското посолство. Сеньор Кармона ще бъде радостен да ви приеме.

Благодарих и отговорих, че при първа възможност ще се възползваме от поканата.

Преведох на Бай Стою поканата, а той рече

     - Добре бе, да идем, ама не зная на излизане от посолството кой ще ни чака пред вратата .

Оставих неадекватният въпрос без отговор.Той беше забравил,че се намираме в чужда страна, в която българската милиция не може да чака на тротоара  пред изхода на кое да е посолство и да арестува излизащи посетители. Ако намекваше за тайни агенти на българската държавна сигурност, ЕДИН ОТ ТЯХ ЩЕШЕ ДА ИЗЛЕЗЕ С МЕН. Публична тайна беше ,че той е един от тях.

               Сбогувахме се със Сеньора Кармона. Тя седна зад волана,  махна с ръка и рече:

     - Adios! Les estamos esperando! Сбогом! Чакаме ви!

Махнахме и ние с ръка и тръгнахме към магазина да направим и нашите покупки. И да се прибираме навреме в резервата.

               Живота в мъжкият концлагер продължи по същият начин. "Ла вида сиге игуал" както пееше Хулио Иглесияс в своята песен.

              След месец от България пристигна нов колега за Началник на технико-производствен отдел на "Исхаки 14", а аз бях преместен на същата длъжност на новозапочващият обект "Исхаки 11".На 15 км. северно от Багдад, на левият бряг на река Ефрат.След две седмици Прожект-мениджъра на двата обекта инж.Никола Янчев, който страдаше от кошмара,че аз съм кандидат за неговото място ме уведоми, че трябва да се прибера в България. Двугодишният ми договор е прекратен предсрочно от София, забележете, "по искане на иракската страна"! При безупречните ми отношиния с иракският супервайзер мистър Намруд!

               Бай Стою си беше свършил работата, но не си даваше сметка, че играта беше приключила с "реми".Той е получил похвала,че е предизвикал вращането на един неблагонадежден инженер, а аз някъде преез май 1982 се бях отървал от присъдата да прекарам цели две години в иракски мъжки концлагер.В куфара с багажа си носех диск със записа на нашумялата, но непродавана още в България мелодия "IN THE RIVERS OF BABYLON ".

                          Десетина години по-късно.

               В България се подготвят парламентарни избори. Десети ноември 1989 година е минал и изборите вече са многопартийни.След трансформацията на БКП в БСП, другаря Стою Хинов е регистрирал една от няколкото нови комунистически политически формации, която да го издигне за депутат.Усмихва се все така кротко от екрана на телевизора и агитира. За себе си. Повечето от кадрите на ДС успяха да се включат в  престъпната посткомунистическа система. Той не успя.

                06 май 2012 г.