Градинарят Феликс беше безумно влюбен в принцесата, за която всеки ден приготвяше кошница с цветя. Отначало момичето не забелязваше погледа му, но с течение на времето и тя го хареса, а един ден сподели и любовта му. Знаеше, че никога няма да може да се ожени за нея, и че рискува главата си, но това не го спираше по никакъв начин. Всеки откраднат миг щастие си струваше бъдещото наказание.
Един ден я погледна в очите и каза:
- Искаш ли да станеш моя жена?
- Искам, но нали знаеш, че това е невъзможно!
- Говорих с Дезир. Тя тайно ще ни венчае.
Ако имаше някой, който би се осмелил да наруши кралската воля, то това беше магьосницата.
- Разбира се, че искам!
- Довечера в осем ще те чакам под големия дъб и ще отидем при нея.
- Влизайте.
Видимо стъписани я последваха в къщата. Тя се състоеше от едно помещение, в средата на което имаше огнище, което беше единственият източник на светлина. Сенките от пламъците играеха по стените и придаваха причудливи форми – ту сцени от битки, ту планински пейз ...