Реми монолог: самохипнозата

- Мъжки, кое е най-трудното нещо на света? Да узнаеш истината от някого, който не я знае?

- В смисъл? Понякога истината не се узнава, а човек трябва да я почувства, за да я разбере.

- Както казваше дядо – всеки е прав за себе си. Сиреч за всекиго е различно.

- А по толкова много неща си приличаме...

- Не това е най-трудното нещо на света, да знаеш.

- Моят дядо казваше че най-трудното нещо е да се разбереш с неразбран човек.

- Тия неща, дето са много трудни...

- Няма май никаква драма в тях?

- Ами колко лесни и прости всъщност могат да бъдат в действителност.

- Ами зависи. Значи може и да се разберем.

- Какво искаш?

- Можеш ли да слушаш добре и да говориш умно?

- Давай. Обичам да мисля на ум и да споделям на глас.

- Внимавай какво обаче? Ако много се замисляш, няма да кажеш нищо.

- Затова пък ти ще говориш умно.

- Да се позамислим...

- По-трудно е да кажеш на някого истината, който самозалъгва и себе си.

- Ами накарай го сам да достигне до нея. Може и да се осъзнае.

- Прозрението е привилегия на просветения.

- Ами постели му пътя, пък може и да допълзи до бонуса.

- А в замяна?

- Получаваш есенцията. Пътя до целта е по-важен от самата цел.

- Ще те черпя със споделеното преживяно.

- Няма да имам добър изглед. Безпристрастният ми ъгъл ще изчезне. Има риск.

- Късметът не играе срещу подготвения. Ти достатъчно добър ли си?

- Не и няма как да бъда никога, но ми трябва опит, така или иначе за да ставам по-добър.

- Да сключиш сделка с дявола е добра сделка.

- Защо?

- Защото, ако има дявол, той ще е някъде в теб...

- И ще е добре да си във вътрешен мир със себе си?

- Говори ги на дявола тия манекенски послания.

- Е, поне вече имаме диалог.

- Ти, маймуно - манипулатор, що си мислиш, че като те слушам, няма да си мисля моето?! Може и да не искам да се сливаме на еднаква честота.

- Кой не обича свободата и независимостта? Истинската афера, обаче е да вкараш далавераджията в схемата, като той си мисли всъщност, че прекарва теб и е на кяр.

- Стига ти и да се погледнеш в малкото огледалце, което държиш в ръка, застанал пред огледалото.

- А казват, че някои хора не се поддавали на хипноза...

- Спомняш ли си последния сън?

- Да! Беше кошмар.

- Разбра ли бе? Разкри ме!

- Ако най-трудното нещо е да узнаеш истината от някой, който не я знае, то най-лесното нещо е да я узнаеш от някого, който си я е спомнил.

- Или да му услужиш с такава, карайки го да я приеме за своя? И след това да го питаш за удобния отговор?

- Ако искаш!

- Имаме сделка.

- Плати на мен тоя път, че секретарката излезе в отпуск.

- Насаме сме и пак ме излъга. Ако не ми показваш рогата на дявола на фрагменти, а го изкараш заведнъж от мен, ще ти платя на цяло.

- Рано е още. Едва в шестия месец сме. Да броя ли?

- Много дяволи станахте, ама това поне значи, че трябва да има и ангели.

- И тях ще ти изкарам. Другия път си с белите.

- В играта съм!

- Цял живот – шах...

- И така до мата. Пет, четири, три..