Глава четвърта

          В неделя снегът беше спрял, но за сметка на това сибирски студ беше сковал града. Снегът скърцаше под обувки и ботуши, от  стрехите висяха ледени висулки, остри като кинжали. По улиците почти не се мяркаха хора. Само деца с румени от студа бузи се катереха по баира на улица “Раковска”, за да се спуснат с шейните си.

Теодора се беше върнала от Габрово и беше довела майка си. Беше обяд и цялото семейство беше на масата в обширната трапезария. Начело на масата седеше Радослав, а срещу него другото почетно място беше заела госпожа Мария Маринкева, майката на двете сестри. Теодора седеше от дясната страна на съпруга си, а младите годеници заемаха местата срещу домакинята. Марийка, младата вакарелка, която от няколко години работеше при тях, беше вече раздигала масата и бързаше да свари кафето. Разговорът се водеше между двете млади жени, а от време на време в него се включваше и майка им. Обсъждаха  менюто за Новогодишната вечеря. Сашо днес беше доста мълчалив и когато казваше нещо, винаги се обръщаше главно към Теодора. Старата госпожа Маринкева забеляза студеното отношение на годеника към Мила, но го отдаде на умората от пътуването. Все пак, никак не беше лесно след тежък работен ден човек да пътува с влака цели 12 часа и на следващата вечер отново да тръгне на такова дълго пътуване.

Два дни преди Нова Година семейство Богданови пристигнаха от Варна със спален вагон. Бяха донесли вина и ракии от Евксиноградската изба, където депутатът имаше близки хора. Естествено, за всички имаше и лични подаръци. На годеницата си Сашо беше донесъл само един  френски  парфюм. Това също не мина незабелязано от острия поглед на Маринкева. Колкото и да беше скъп този парфюм, все пак беше доста малък подарък за първа Нова Година от годеничеството им.

Посрещнаха Новата година с хиляди пожелания за здраве, късмет и берекет, веселиха се, пийнаха отбрани вина и ракии, замезиха богато и на 3-ти януари Богданови си заминаха за Варна. 

Три дена след Коледа Мила получи дълго писмо от годеника си. Затвори се в стаята си, за да го чете. Когато предаде съдържанието на писмото на семейството си,  в погледа ù нямаше и следа от тъга или страдание. Сашо разваляше годежа. Мила не показа на никой писмото и каза, че го е скъсала и изгорила в печката от яд и мъка. И повече не пожела да коментира несполучливия си годеж. За всички това беше неприятна изненада, защото нямаше никакво обяснение и причина.  Не беше изненадана само Мила. Годеникът ù беше  скъсал с нея още онази съботна сутрин, когато я беше събудил от съня с нежна целувка по челото. Тогава я беше видял гола, като от майка родена, и се беше досетил за причината на  нейния махмурлук. Ненапразно беше звънял на врата толкова дълго, докато Радослав му отвори. От деликатност и добро възпитание тогава беше премълчал пред другите, както и сега те нямаше да знаят истинската причина за развалянето на годежа.  Сашо изпитваше голямо уважение към Теодора и не искаше да я нарани, разкривайки за особените отношения на сестра ù с “батко”. 

Германия беше извършила “аншлуса” в Австрия, беше нападнала ненадейно Полша и цяла Европа миришеше на барут. Но всичко това беше далеч от България и софиянци живееха все още много спокойно. По няколко пъти на ден малките вестникарчета разнасяха пресни новини из града. “Зора”, “Заря”, “Утро” последни новини от Европа, гласяха техните викове, тичайки по улиците, спирайки се за секунди за да продадат вестник на някой “чичко” и отново политаха към центъра, където вестниците се харчеха най-бързо.

Животът  на семейство  Огнянови следваше  обичайното си русло. Радослав се издигаше в йерархията на немския концерн, Мила жънеше успех след успех на сцената, а Теодора все по-често се налагаше да пътува за Габрово. Болестта на майка ù все още не беше диагностицирана и не беше определено адекватно лечение.  Нейните чести пътувания даваха възможност на любовниците да задълбочават връзката си. Мила искаше все повече от Радослав, даже я беше обхванала налудничавата идея да го разведе и се омъжи за него.  Радослав изпитваше сериозни угризения спрямо Теодора и не се поддаваше на провокативното поведение на Мила, която заплашваше да разкрие пред сестра си истината за тяхната тайна любов. Радослав  не желаеше такова развитие, мъчеше се да я избягва, когато Теодора беше в София, но още преди влака за Габрово да потегли от софийската гара,  Радослав директно от гарата отиваше в  театъра  и я измъкваше от  репетиции под различни предлози, за да се отдадат на тайната си любов.

Първото съмнение у Теодора дойде, когато след едно пътуване до Габрово намери една нощница на Мила в собственото си легло. Тя беше крайно изненадана и даде вид, че е приела факта като грешка на слугинята, занимаваща се с прането. Била грешно подредила бельото по гардеробите, разменяйки нощница на Теодора с тази на Мила. За по-голяма убедителност Мила нахока слугинята, заплашвайки я с уволнение. Привидно инцидентът беше забравен, но в Теодора съмнението не изчезна напълно. Тя все още се питаше за причината  за развалянето на годежа. Този въпрос я мъчеше отдавна. Отначало от обида за несправедливост спрямо сестричката ù, а след това заради самия факт. Червеят на съмнението се беше загнездил в нея и ù причиняваше болка. Ставаше въпрос за родната ù сестра и съпруга ù. Но естествено се боеше да изрази открито съмненията си.

Поведението на Мила ставаше все по-нагло. Беше започнала открито да го прегръща, да сяда на коленете му, даже да го целува пред Теодора. Когато сестра ù правеше забележки, Мила отвръщаше винаги с едно и също. “Ти какво, от мене ли ревнуваш мъжа си? Да не си полудяла?” И Теодора млъкваше, раздирана от противоречиви мисли. Ту обвиняваше себе си за болезнената си ревност, ту сестра си за неприлично поведение и ненормално отношение към “батко ù”. Това тровеше живота им. Отношенията им станаха хладни и неискрени. Завистта и ревността превръщаха Мила в нетърпимо чудовище и Радослав все по-трудно балансираше между двете. Обичаше жена си с нежна любов, търсеше близостта ù, без да я намира, а от друга страна беше се превърнал в сексуален роб на Мила, която  го качваше по върховете на сладострастието. Умееше да го погледне така по време на обяд, че Радослав не издържаше на силната възбуда, казваше, че не е гладен и треперещ се затваряше в кабинета си. 

От друга страна Мила непрекъснато водеше у дома млади приятели и колеги от театъра, затваряше се в стаята си с тях. Това вбесяваше Радослав, който я ревнуваше до такава степен, че Теодора се принуди да му напомни, че Мила е свободна млада жена и е нормално да има близки приятели.

Радослав беше започнал да изпитва болезнена ревност. Тя разбираше това и непрекъснато го дразнеше. Седнал в салона с книга в ръка или  опитвайки се да работи в кабинета си, Радослав не беше в състояние нито да чете, нито да работи. Непрекъснато слухтеше, за да чуе шум от стаята на Мила, но там или цареше мъртва тишина, или се чуваше тиха музика. Това съвсем подлудяваше Радослав и той излизаше и с часове се разхождаше сам из Борисовата градина. Неговото странно поведение не оставаше скрито от Теодора, но тя не се осмеляваше да го свърже с поведението на сестра си. Мила  беснееше от яд, когато вечер съпрузите ù пожелаваха “лека нощ” и се усамотяваха в спалнята си. Радослав  не намираше покой, плътта на Мила го зовеше, и дълги часове лежеше с отворени очи и мисълта му беше в съседната стая, където го очакваше топлината на моминското тяло. Теодора също беше неспокойна виждайки страданието му, без да може да си го обясни.

Беше приятна пролетна вечер. Теодора се извини и се оттегли в съпружеската спалня, след като си взе душ. Била много уморена. Радослав и Мила останаха сами в салона. Той слушаше новините по радиото, а Мила се беше зачела в някаква книга. Малко след като сестра ù се оттегли, тя стана, остави книгата на салонната масичка и седна на коленете му. Обви го с изящните си ръце и започна да го целува страстно. Радослав, тръпнещ от желание и треперещ от страх, се мъчеше тихо да се освободи от прегръдките ù, но напразно. Мила нямаше никакво намерение да стане от скута му, галеше го, разкопча ризата и зацелува гърдите му, тънките ù пръсти шареха по цялото му тяло, а той беше безсилен да стане от мястото си. Теодора можеше да излезе от спалнята всеки момент. При тази мисъл най-после Радослав намери сили в себе си и я отблъсна, при което Мила падна на килима. Чула шума, на вратата на спалнята се появи Теодора. В погледа ù се четеше недоумение и въпрос, когато видя сестра си на пода, потънала в сълзи. Мила плачеше от яд и обида, но обяснението беше, че се е спънала в килима и се ударила. Теодора изгледа с укор съпруга си, който не беше мръднал от мястото си, за да помогне на падналата си балдъза. “Грубиян” изсъска младото момиче, затича се и се затвори в стаята си. Ясно се чу заключването на вратата. Мила не искаше да бъде обезпокоена.

От този ден тя се държеше студено с него, когато бяха тримата, избягваше да говори с него, а когато той я питаше нещо, отговаряше с едносрични думи. Често пъти рано се оттегляше в стаята си под предлог, че трябва да изучава нова роля или се оправдаваше с умора.

Сутрин, когато Теодора тръгваше на работа, една друга  Мила се промъкваше в спалнята на сестра си, една изтъкана от страст и любовен плам млада жена се отдаваше без никакви задръжки на любовника си. Радослав беше променил началото на работното си време, за да се наслаждава на сутрешните интимни мигове, които ставаха все по-чести и по-продължителни.

Теодора се променяше с всеки изминат ден. Отношението към съпруга ù ставаше все по-нежно и по-гальовно. Даваше му да разбере, че вече е готова да приема ласките му. Но сега Радослав беше този, който се държеше студено и даваше вид, че не разбира желанието ù. Само веднъж се опита да отговори на авансите на съпругата си, но пред очите му се яви гъвкавото тяло и безумно смелите ласки на Мила и той се отдръпна от съпругата си като попарен. Най-мъчителни за тримата бяха неделните утрини. Теодора не ходеше на работа, ставаше преди другите, за да приготви закуска, нареждаше красива маса и биваше силно разочарована от нервността на сестра си и Радослав. Те не забелязваха старанието ù поне в неделя да закусват  всички заедно, спокойно и в добро настроение. Беше почивен ден и никой не бързаше за работа. Мила и Радослав нервничеха и се заяждаха един с друг и разваляха настроението на Теодора. Напрежението между тях беше толкова силно, че Теодора му предложи да я помолят да си намери квартира.  Радослав не желаеше да се стига дотам и обеща да се държи по-мило със сестричката. Мила също промени поведението си и вече не прехвърчаха искри между двамата. 

Няколко месеца тримата живяха в пълна хармония. Шест дена в седмицата Мила и Радо, както от известно време беше започнала да го нарича тя, се отдаваха на тайната си любов. Мила се оказа незадоволима и страстна, не искаше да има прегради между тях, измисляше разни сексуални игри, които го подлудяваха и му действаха като опиат. Вече не можеше нито да се докосне, нито даже да помисли за друга. Всяка негова клетка я желаеше, всяко нейно докосване беше съприкосновение с огъня. Целувките ù изгаряха устните му, милувките ù се разпростираха по цялото му тяло. Мила го беше завладяла телом и духом. По цели нощи не можеше да затвори очи в очакване на греховното утро, което щеше да му донесе сладострастие и нови преживявания. Често пускаше някое страстно танго и се събличаше под звуците на  сластната музика.  Караше го да танцуват голи, да се любят в салона пред прозореца, увиваше се около него като лиана и изсмукваше всичките му жизнени сили. Радослав  се беше  превърнал в инструмент на ненаситните ù желания.

Мила вече беше актриса в Театъра за Опера и балет. Репетициите започваха към единадесет часа. Радослав също отиваше на работа в този час. Така цяла сутрин те можеха да се отдават на страстта си. Все повече и повече ставаха зависими от огъня, който ги изгаряше. Трудно се владееха в присъствието на други хора и близки на Теодора ù бяха намекнали, че намират странни отношенията на сестра ù с  Радослав. Но Теодора не обръщаше внимание на тези приказки. Тя беше щастлива, че между Радослав и Мила отношенията се бяха изгладили. В дома им беше настъпило спокойствие.