Глава пета

Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски столици. Двореца и Правителството полагаха много усилия за запазване на неутралитета, но от друга страна съблазнени от възможноста да присъединят стари български земи към орязаната от Ньойския договор България, те се надяваха да получат от победителите Южна Добруджа, Беломорието и Източна Македония, лелеяни български територии, към които с надежда за справедливост,  гледаше  целият  народ.

Германските служби и фирми се бяха  активизирали и работеха за победоносния поход на Третия Райх.

Тази вечер германският Пълномощен министър даваше тържествен прием в салоните на легацията по случай победоносния ход на германската армия. На приема беше поканено цялото Правителство, генералитета, приближените на Царя, както и цвета на българската интелигенция. Очакваше се Царят и Царицата също да уважат грандиозния прием с присъствието си.

Легацията светеше отдалече като приказен дворец. Облечени в фракове и с цилиндри на глава, германските дипломати, начело с Пълномощният министър  Хер Густав фон Шварценфелд, посрещаха гостите на входа на легацията. До Пълномощния министър  стоеше красивата му съпруга облякла за случая дълга рокля от фин черен копринен жоржет. Единственият накит, който носеше Фрау Шварценфелд, беше диамантената диадема, историческо бижу принадлежало на поколения германски благороднички. Красивото й лице беше озарено от усмивка, в която имаше  не само гордост, но  и  голяма доза женска привлекателност.

Когато мажордомът съобщи за пристигането на Теодора и Радослав Огнянови, Фрау Гудрун Шварценфелд, наруши строгия  протокол и направи две крачки към новодошлите гости, за да прегърне  Теодора и позволи на Радослав да докосне  с  устните си подадената му ръка. Като  главен директор на представителството  на германския концерн “Байер”, Радослав и съпругата му многократно бяха  канени на приеми в легацията на Германия. Теодора беше спечелила симпатиите на Фрау Шварценфелд и съпругата на Пълномощният министър  използваше всеки повод не само за да побеседва с младата българка, но и да демонстрира искрените си симпатии към нея.

Тази вечер Теодора беше облякла дълга смарагдено зелена копринена рокля с дълбоко деколте, което даваше възможност да изпъкне красивата извивка на лебедовата й шия, както и  белотата и свежестта на леко загатнатите й гърди. Носеше красива огърлица от няколко реда блестящи перли, и малка дамска чантичка изработена от  същите перли. Роклята беше прилепнала на тялото й като ръкавица и привличаше погледите и на най-безразличните към женската красота мъже.  Дългите й кестеняви коси бяха прибрани  във висок кок, в който беше забодена красива японска игла с огромна перла на върха.

Още с влизането си в залата, Огнянови бяха заобиколени от търговското аташе  Хер Шултце и някои от близките му сътрудници, които се познаваха отдавна с  Радослав и съпругата му. 

Български висши военни разговаряха с германските си колеги. Вероятно обсъждаха военните действия и позицията на България във все по-разрастващия се в Европа военен конфликт.                Сервитьори, със  сребърни подноси в ръце,  обикаляха сред гостите и предлагаха напитки и  миниатюрни хапки с черен и червен хайвер, пушени деликатесни риби и лакомства приготвени от легационните готвачи.

След официалното приветствие на Пълномощния министър, от българска страна отговори самият Министър Председател Богдан Филов. Той изрази радостта на целия български народ за победите на Вермахта, и увери германските приятели в прекрасните чувства, които българите изпитват към Германия и нейните съюзници, и им пожела още по-големи успехи. Речта на Филов беше много дипломатична и многозначителна. Тя беше приветствана с аплодисменти и предизвика не малко многозначителни усмивки сред германските военни.

В малкия салон се бяха събрали дипломати, генерали и министри, докато в големия свиреше малък състав на джаз “Овчаров”. Танците бяха в разгара си. Виенски валсове се редуваха с темпераментна румба, а  при страстните аржентински танга, танцуващите намираха  отдих и интимност. 

- А сега, една  изключително приятна изненада, Дами и Господа. За вас ще пее новата звезда на Операта, госпожица Мила Маринкева. Бурни аплодисменти посрещнаха появата на  красивата млада жена.

Изненадата действително беше зашеметяваща, особено за родната сестра на “звездата” и нейния съпруг. 

На рояла седеше млад русокос мъж и гледаше с нескриван възторг актрисата,  на която щеше да акомпанира.

Мила беше с дълга ярко червена рокля, чийто шлейф се простираше далеч зад нея.  Докато деколтето беше напълно затворено с пластрон от черна дантела, то целият гръб беше открит до кръста. Гладката кожа блестеше под прожекторите насочени към нея, и разкриваше цялата красота на нейното тяло. На дясната си китка носеше голям брой дванадесетоъгълни златни гривни, докато на шията й висеше старинен дамски часовник на дебел златен ланец. Капаците на часовника бяха покрити със син емайл и инкрустирани със скъпоценни камъни. Около голям многофасетов рубин бяха наредени малки диамантени люспи, които при всяко движение блестяха като звезди  на тропическо небе.

Арията на Лучия, от операта на Доницети “Лучия ди Ламермур” изпълнена от Мила, с дълбоко чувство и съвършен вокал, накара гостите да аплодират викайки “бис”, “бис”. Естествено втората ария изпълнена от красивата актриса, не можеше да бъде друга освен тази на Виолета от “Травиата”.

Застанали сред многобройните гости, Теодора и Радослав се споглеждаха, недоумявайки, как Мила беше попаднала на този прием. Радослав неколкократно я беше попитал дали иска да отиде с тях, той можеше  лесно да осигури покана и за нея. Но тя беше отказала категорично, аргументирайки се, че не обича компанията на политици. А сега събираше овациите на същите тези “джамбази”, както Мила имаше навика да нарича политиците и дипломатите. 

След като аплодисментите стихнаха, младият пианист застанал до Мила взе ръцете й и ги целуна доста по- продължително, отколкото е прието при такива случаи. Явно отношенията им не бяха само артистични. Това накара Радослав да побеснее, въпреки, че запази привидно доброто си настроение.

Лично Пълномощният министър фон Шварценфелд, благодари на неотдавна изгрялата оперна звезда, за огромното удоволствие, което е доставила лично на него и на неговите гости и официално я покани да гостува на Берлинската Штатсопера.

Когато Теодора и Радослав  потърсиха  Мила, тя беше изчезнала заедно с красивия си акомпанятор.

След голямата “изненада” на вечерта, Радослав го заболя главата и семейство Огнянови се сбогува с любезните домакини. Фрау Шварценфелд беше силно разочарована, че няма да може да си побъбри с Теодора, но се закани закачливо, че скоро ще й отиде на гости за да си поговорят по женски. Теодора, на прекрасен немски език, изрази радостта си да я приеме в скромния си дом. Тя беше завършила немския колеж в София.

Прибраха се без да проговорят. И двамата бяха потънали  в  мислите си, без никакво желание да го споделят с другия. Теодора се безпокоеше за сестра си, докато Радослав ревнуваше Мила от всички, които се доближаваха до нея. Какво ли не би дал, за да узнае кой беше този пианист. Беше германец, в това не се съмняваше. Как и къде се бяха запознали? Какви им бяха отношенията? Десетки такива въпроси, без отговори, не му позволяваха да заспи, докато не чу отварянето на вратата на апартамента и тихите стъпки на  прибиращата се Мила. Часът минаваше един след полунощ. Едва тогава, малко успокоен Радослав можа да заспи. Понеделник сутрин щеше да има сериозен разговор с нея.   

Неделният ден мина бавно и мъчително. Мила беше изчезнала още преди да се събудят. Беше оставила кратка бележка. “Отивам  на екскурзия с приятели. Ще се видим довечера. Бъдете весели и се забавлявайте” Мила.

Когато Теодора прочете бележката, се притесни още повече, а  настроението на  Радослав спадна под нулата. След сутрешния душ и закуската, Радослав взе тенис екипа си и тръгна към  Борисовата градина. В неделя сутрин там се срещаха неколцина любители на този спорт. Тъй наречените “дипломатически кортове” бяха станали място за срещи на запалени тенисисти и на сноби, демонстриращи най-новите си тенис екипи, закупени из Европа. Тук идваха не само за да играят, но и за да правят интересни запознанства със скучаещи мъже и жени, както и да се сближат с  политически лица.

Постоянно присъствие на кортовете демонстрираха и сестри Палавееви, Бонка и Мара, които изискваха да бъдат назовавани съответно Бони и Мими. Госпожици надхвърлили тридесетте и търсещи богати съпрузи, за предпочитане дипломати. По-голямата част от времето, те прекарваха седнали около масичките на бюфета, но облечени в красиви тенис екипировки, които една тяхна леля им изпращаше от Париж. Обикновено имаха болки в китката и този ден едвали щяха да могат да играят. Но за почерпка и мохабет винаги бяха готови.

След оспорван мач с  известния тенисист Александър Димитров –Фъц, и след като изпиха по едно силно ароматично кафе “алатурка”, двамата застанаха на корта като двойка. Съперници им бяха един френски дипломат и сър Антъни, легационенен чиновник в Английската легация и единствен потомствен аристократ в Легацията  на Негово Кралско Величество Джордж VI.

След оспорван мач от 5 гейма, победата този път кацна на рамото на българите. Присъстващите  германци и повечето дами аплодираха победителите. 

Радослав се прибра изморен и гладен. Неговият приятел и партньор Сашо го беше поканил на обяд в “Савоя”, но Радослав беше отказал. Теодора го чакаше за да обядват.

Неделният ден мина вяло и безинтересно. Теодора очакваше обяснение от сестра си за поканата в германската легация, докато Радослав смяташе да ограничи въпросите си около личността на пианиста. Но и двамата не успяха да зададат десетките въпроси, които ги мъчеха от момента на появяването й пред рояла на Легацията. Мила се върна късно вечерта, каза че е каталясала, взе душ и си легна, без да даде възможност на сестра си да я разпитва. Радослав чакаше утрото за да я обсипе със своите въпроси. Но трябваше да почака до понеделник сутринта.