Риболов със Сашко
Хей, приятели, знаете ли колко съм щастлива и богата? Преливам от обич и цялата сияя. В момента е късна вечер, а на мен сърцето ми тупти и прелива от енергия - и ако това не е богатство, здраве му кажи. Какво сме се завайкали за нашите проблеми, за всяка болест има лек, особено когато имаш истински приятел до теб.
Благодаря на Бога, аз имам такава приятелка. С нея решаваме проблемите си по-лесно, можем да си поплачем, може и да се превиваме от смях, да мечтаем, да творим. Изобщо, сродни души сме.
А, да... обичаме си и нашите любимци: Рекс и Чери. Големи сладури са. Рекс е голямо и красиво и умно куче, онзи ден ме облиза по устата и ми пусна един език, спукахме се от смях. Когато Сириус ми го доведе, той се радва, прегръща ме и изобщо сме си другарчета ние двамата с него. Често й казвам, че нощно време само с него не би ме било страх да се разхождам.
Моята Чери пък е малка кокерка - фръцла, кокетка и глезанка. Собственоръчно съм й изплела тоалети за зимата и тя много им се радва. Елече и шапчица, от която се показват две големи уши.
Уникални са и двамата.
Какъв ни е проблемът ли? Мъжете, разбира се - от тях започват проблемите. Да ме извинят господата, но аз ги слагам под общ знаменател. Повечето от тях вършат точно обратното на това, което се очаква от тях. Събират се пред блока или в някое заведенийце и започват да обсъждат: колко се гърбят - сиромашките - за малко пари, коя мацка има по-големи "очи" и си върти малкото дупе, за риболов, стръв, къде кълве и колко са хванали.
Моят мъж често си прави устата да го придружавам до Дунава. Скоро се бях излъгала и отидох. Той обаче знае да си лови само попчета, после си ги чисти и пържи. Аз не понасям да пипам сурова риба въпреки, че татко беше добър рибар. Той ловеше шарани, таранки, сомчета, скобари... слагаше обезателно пръчка на "дъно" - това според мен е риба!
Като малка нямаше ден без риба на масата. Майка ми - и тя е първа рибарка. Хващаше повече и от татко. Дядо ми - нейният баща - навремето е имал лодка и това му е била професията - рибар. Дори си е имал и работници, също добри рибари. Сестра ми пó се справя от мен, кажи речи тя не се гнуси от рибата и от стръвта, а аз съм срама на нашата фамилия. За нищо на света няма да пипна червей или глист и после да го надена на кукичката. И, все пак, с мъжа ми веднъж отидохме на един канал и убихме попчетата. Той на червей, а аз на топченца хляб.
На мен пó ми кълвеше, обаче какво стана... И на двамата кълве, едно след друго. Аз замятам и то къде - право върху неговата пръчка. Така де, първо любезно се извинявах, после ми стана навик, та моят мъж, Сашко, започна да губи търпение; първо оправяше белята, ама, като вече му преля, започна да ми мята яростни погледи, а аз му казвам:
- Ти сам насила ме доведе тук!
А той ми отговаря:
- Мимио, я седни там на сянка, на столчето. Вземи си сандвича и яж, нали имаш и две пликчета семки "Дино".
- После, сега ми кълве, Сашко... Ооо... Сашко, хванах го! Моля те, изкарай тази рибка от кукичката, че ме е гнус от нея.
Има-няма, така около двайсет парчета попчета. Той вече кипна, сякаш ми е враг, и вика:
- Мимио, веднага седни на стола там, зад мен на сянка, нали си гладна, просни си одеалото, яж и пий швепс, яж семки и си чети вестника, който си донесла.
- Сашко, ти защо ми се сърдиш? Знаеш ли как ми се кокориш и ме плашиш?! Да знаеш, че няма да хванеш нито едно попче вече, много си гаден!
Изкарах си кутията с цигари и, тъкмо да запаля, той измъква едно попче, но то се отскубва и пада във водата. Бесен, вече, взима пълната ми кутия цигари и я хвърля след попчето. Кошмар, аз онемявам, какво ще пуша - пълна кутия във водата! Казвам му съвсем хладнокръвно:
- И да ме молиш, пак няма да ти идвам тук за компания при жабите и при комарите, така да знаеш!
После седнах и си хапнах сандвича, а той ми казва:
- Като не дойдеш, много важно. Винаги като хващам първата риба, ще я кръщавам на теб - Маргарита.
След около половин час ме извика:
- Мимио, ела при мене, имаш ли някъде в чантата една цигарка?
- Нахалник безочлив, чу ли ме... искай си тъпата цигарка от грозните попчета във водата!
Повече не клъвна въобще. Като за капак, ме изпрати да бера капини, за да си дера ръцете, а аз му казвам:
- Какъв мъж си ти бе, Сашко, другите мъже ловят голяма риба, а ти си играеш с този дребосък, сега и къпини да ти бера...
Не съм била разбирала от риба ли? Представете си, според него те са много по-вкусни - попчетата. Е да... ама не. Друго си е да ядеш шаранче и таранчица!
Аз често си купувам от пазара по два-три килограма и се кефя. Колко пъти трябва да ходи Сашко, за да донесе вкъщи, колкото нося аз? И за капак, не му се чистела - глупости, не му се чистела голяма риба, а умира от кеф да чисти дребосък... ха-ха, не на мен такива.
Аз съм рибарска щерка и внучка. Ако не ме беше гнус от червейте и пълзащите глисти, щях да продължа хобито на фамилията.
Знаете ли, аз не съм казала на никой до сега, но си е голям кеф да ти кълве, да се потопи плувката и поведе напред, и после... тръпката дали е голяма и каква е.
Разбира се, говоря за шаранчетата и таранчиците, те повеждат плувката, а попчетата - само като примърда плувката се изкарва дребосъка.
...
Сега си мисля, може би, за разнообразие мога да си взема дадената от мен дума и да ида на риболов. Не е чак толкова лошо, Сашко ще лови попчета, а Мимио ще си лежи на одеалцето и ще си яде сандвичите и семчиците. И това си е тръпка, нали? Няма да чистя рибата аз!
Като се замисля, моят мъж си е много готин, добър, какво от това, че лови попчета - нали ги слага изпържени на масата... с любов...
...
Та да се върна към проблемите ни. Ние си ги правим сами. Все нещо ни е криво и си го изкарваме на някой, така де, не всички, ама повечето от нас. Ами идете на риболов, въздухът е чудесен, природата също, тръпката... Няма да се караме, ще се целуваме и прегръщаме, ще си угаждаме, защото току виж - времето ни отминало.
Мили приятели, пийте си хаповете, за да оздравеете. Ако ни изневери другаря до нас, идете, па си хапнете по някоя пастичка с кóличка в сладкарничката, изпушете и по някоя цигара. Та някой си ще си прави кефа, а ние да плачем ли? О, не, я си подсладете душичката с пастичка, после идете на гости при добрата си приятелка, па се пожалете, поплачете и ще попремине. И после - в името на децата - времето ще заличи раните.
За тази цел трябва героизъм от ваша страна. Ама нали си знаем каква стока са мъжете! Ше им простим, разбира се... С тях лошо, ама без тях по-лошо.
Аз Ви изпращам доза обич от себе си, ще си пусна любимата музика и ще си лягам. Явно Караман-Сириус вече сънува сладки сънища, утре ще й дойде музата, на мен също може би. Няма я в скайпа, милата. Страхотна снимка й ударих с моя приятел Рекс - е, на това му се казва голямо хубаво куче, а не на моята пикла и врекла Черичка!
Дано нощта да е лека за всички хора и утрешният ден да е добър.
© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чувството за хумор и гладко леещият се изказ - какво по-хубаво за един разказ.
-
Грабна ме! Нали съм си рибарка...
Прочетох на един дъх, а ме и развесели!
Емилия -
Благодаря ти,на тети момичето-целувам те кукличке!
-
Тети,страхотна си...........най - страхотната.Пишеш с много чувство,така че човек да си изкефи.Много си те обичкам,целувки!!
-
Благодаря за хубавото настроение! Поздрави сърдечни!
))))))))))))))))))) -
Благодаря за споделеното добро настроение.
-
Сириус,няма да се изложиме имай ми доверие!
-
Нямаш грижи скъпа, приятелко.
Дано хванем нещо, да не ни се смеят после.
Рекс ти дава лапа, за поздрав! -
Скъпа Веси,мила приятелко радвам се за теб,много те обичкам!Разбира се ,че ще те поканиме при нас някой ден,дано да се срещнем скоро ...
Сириус ти какво!Била си на риболов ама хвана ли нещо...Скоро ще си купиме стръв ,ама ти ще пипаш червейчетата и пълзящити глисти пък тогава ще те видя
-
Миме, ами аз знам, бе чедо, нали и моя татко беше рибар. Водил ме е като малка, а пък миналата година,бяхме за риба аз, Рекс и Гоши. То какъв ти риболов мила, Рекс тичаше по брега и лаеше всички рибари. Никой не хвана нищо. А за цигарите не се безпокой, така ще ги скрием, че и ние няма да ги намерим.Миме, трябва да поканим, и Жарава на пържени попчета. С обич!
-
Миличка,следващия път ще те вземеме и тебе да се научиш да замяташ пръчката,има доста попчета,ама ако питаш мен стават за храна само за Рекс и Черичка!Да знаеш обаче ,че трябва да си скриеме някоя кутия цигари за резерв!И да не се шашнеш ако Сашко вземе да ни мята по някой остър поглед,че тогава трябва да чистиме2 часа попчетата.Впрочем,те са много грозни приличат на жаби...
-
Марги, здравей мила моя приятелко. Аз пък да ти кажа на теб, че одеве като тръгнах на разходка с моя и твоя приятел Рекс, намерих една много хубава плувка. Мимо, кога ще ходими на риболов? Тръгваме двама с Рекс веднага. А бре, Миме, що казваш, че ти е пуснал език, ще ми се засрамиш момчето, то налита само по женски, още не е обърнало резбата. Ама, за последното Миме, как ще спя, когато ти не спиш нали си разправяме хуморески по спкайпа да ни върви леко нощта.
Да не взема тук да напиша и за хъркащия комшия, че ще стане цял роман.
Поздрав от мен и твоя приятел Рекс!
С много обич, за теб и Чери! -
Много як разказ мамо Поздрави!
-
Не знам каква е но я ловят и при нас на р.Дунав.
-
попчето не е ли морска дънна риба?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
