Рожденият ден - Равносметката

Още един ден отмина. Като всички останали – обикновен слънчев ден, някои биха го нарекли дори „скучен“. Всъщност никога не съм го приемала за специален, макар да е рожденият ми ден. Въпреки това, смея да твърдя, че той протече така, както винаги съм искала.

Не съм го празнувала, не исках грандиозен купон. Желанието ми беше да изляза с най-добрата си приятелка и просто да пийна поредното мартини в живота си. Така и направих – нощта преди „големия час“ да настъпи, реших, че пет часа гниене в дискотеката е достатъчно, за да „отпразнувам“ 19-тата си годишнина.

 Да, прибрах се „малко“ на разсъмване. Последваха още пет часа ходене по мъките – преяждане от любимата катма с банан и шоколад, преследване на три улични стълба с кола (първият, от които – задължително мой), плуване с акули, делфини и всякакви морски създания. Абе, с други думи - отдадох се на страната на сънищата. Или мечтите...вече и аз не знам. Както и да е.

Първата ми работа, след като „поживях“ в съседния свят, беше да отида до тоалетната – мартинито напираше да види бял свят...

Тогава чух майка ми – както винаги не ме беше забравила. Обърна се към мен с най-искрените пожелания на майка към дете. Не съм ли късметлийка, че я имам?!

Остатъкът от деня ми мина в лежене, опити за гледане на просташки филми (трябваше да мине някак пустото време) и четене на книга. От последното бях най-доволна.

„Вероятно най-хубавото тепърва предстои...“ си повтаряше вътрешното ми Аз докато очаквах всички да се приберат и да заседнем заедно на масата. Така и беше – най-хубавото тепърва си проправяше пътечка, опитвайки се да се набута в „най-специалния" ми ден.

Както обикновено – вечеря в хола пред телевизора, слушайки „Новини“. Но този път придружена с наздравици по случай 29 август. И точно в този момент се почувствах удовлетворена от Моя ден. Бяхме всички, Заедно. И си пожелавахме просто да бъдем живи и здрави. Нищо друго нямаше значение, защото където има любов...всичко друго е излишно.

Вчера научих много неща (всъщност аз ги знаех и преди това, но днес беше подходящият ден да ги „маркирам“ в социалната мрежа).

1.   Няма нищо по-преходно от глупавите дискотеки. Навярно в този момент си изпросих някоя друга псувня от мой връстник, но нормално – хора много, мнения – всякакви. Това е моят поглед върху нещата – нощният живот е до време. А аз току що се почувствах леко старомодна...уау!
2.   Няма нищо по-късметлийско от това да имаш верен приятел, и по важното – да Знаеш, че го имаш. Приятел, който ще върви до теб – не пред теб, не зад теб, а до теб. Който ще знае, че правиш глупост, но въпреки това ще те прикрие, просто защото ти е Приятел. Който ще празнува заедно с теб победите ти, но и ще се къса от рев когато преживяваш най-кошмарния си ден. Който ще дава всичко за теб, без да очаква нищо в замяна. И не на последно място – който ще те обича такъв, какъвто си. Ще те обича заради това, което си, и въпреки това, което си.
3.   Няма по-голямо щастие от това да имаш Семейство. Не просто Майка, Баща и Сестра, а СЕМЕЙСТВО. Най-важното, което научих през този ден беше, че независимо къде ме отведе непредвидимият вятър, независимо колко години ще скитам докато открия себе си, Моят Дом е тук, докато умът и душата ми му принадлежат, докато топлината ме прегръща при мисълта за родния град, докато любовта на семейството, роднините и приятелите ми е Безрезервна....Моят Дом ще е тук! А някой ден всичко се връща...

 Всъщност...вчера бях най-щастливата на Земята. Не просто защото имах рожден ден, а защото имах всичко, което ме караше да се чувствам Специална!

30.08.2015г.