Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни думи, за да не загубят небивалиците от чара си... Запазил съм също автентичната стилистика и някои диалектни и жаргонни форми. От тук нататък има думата братовчедът:

Преди да започнем, да ви кажа защо съм кръстил така тая история. Щото моят авер Игнат Дръвника смета, че си е било пред-умишлен опит за убийство. Ако питате жена му Дечка обаче, си е било неуспешен опит да го излекува от неговио "хронически алкохололизъм". И понеже язе съм приятел на Игнат, а не на Дечка, то некои сантиментални подбуди ме карат да земем неговата страна. Инак, ако требе да си сложим ръка на сърцето, според мен целата случка си е един трагикомичен нещастен случай. Точно така казах и на съдията на делото у Павликени и това наклони везните на оная с превръзката, Темида де, та оправдаха Дечка. После Игнат малко ми се сърди, ама му мина...

   Но да почнем отначале. Както вече знаете, а може и да не знаете, Игнат Дравнико е най-добрият пияч у Красно градище. Женорята сметат, че е най-големият пияница, ама мъжката солидарност не ми дава да го наречем така. То на село ние мъжете друго развлечение немаме и затова едничката ни радост е пустата пукница. Да не сметате, че е лесно да се будиш сабалем с натежела глава, с уста все едно у нея жаби са снасяли попови лъжички и с очи, червени като на заек албинос?... Амиии, хич не е лесно, ама го правиме, щото всички мъже го прават и кой не пие на село, е путю. Та затова и Игнат Дръвнико пие, не от болест, не от мъка. Нема нещо, което да не пие. Пие ако требе и спирт, и газ, и бензин, само вода не сум го виждал да пие... Ама оная неговата Дечка сигур е по-гламава от него, щото още мисли, че може да го спре да пие... Как казах и на съдята, не еднаж и дваж съм ставал свидетел как Дечка му се е заканвала. На Дръвнико де, не на съдията, че ше го утепа некой ден със секирата. Най-често съм бил свидетел на такива богунеугодни разговори късно нощем, кога съм влачил Игнат у тех, щото не е могал да оди сам... Значи точните й думи беха: „Ей, съкровище дръвнишко, ше земем брадвата и ше ти отсека празната кратуна, дето не спира да льока!" Ама нито язе, още по-малко Игнат ги е земал тея думи насериозно. Верно, виждал съм, как Дечка го фаща за яката и почва да го влачи накъмто кревата с ритници, ама то е щото тя е стоидвайсет кила и си е ячка де...

   Та така и оная злополучна нощ. Вече не помним, имаше ли некъв повод или не, ама здравата се бехме почерпили, та требваше да влачим Дръвнико пак у тех. Друг път за компания и да помага е идвал и Гацо Френския, ама тая нощ и той върза кънките и си тръгна пръв от кръчмата. Та требваше сам да влачим Игнат. Е завлачих го. И го предадох цел-целеничък на Дечка. А она, наместо да се зарадва, пак зе да проклетисва и да се заканва да го утепа със секирата... А язе се прибрах и съм спал с дрехите като заклан. А на сутринта чувам тропане по прозорците и викове „Ставай, Марко, полиция те търси!" Рипнах язе и се чудим що е станало, ама скоро ми се изясни. Разпитваха ме за нощеска, кво е станало, кво съм видел, кво съм чул и сичко си записа следователо. Па накрая се изпусна, че язе сигур съм последнио, дето бил виждал Игнат жив. Освен убийцата му де. Секаш ме удариха с големото буре у главата! И то пълно! Ушите ми писнаха, причерне ми, залитнах и замалко да паднем! Ей, авер е това, от деца сме раснали наедно. Едвам изчаках да си тръгне следователо и беж у Игнатови. Поп Стефан ме беше преварил, беше разпитал комшийките и ми разказа горе-доле кво е станало, а подробностите ги научихме после от Игнат и от Дечка на делото.

Да земе тая стоидвайсекилограмовата да го завлече нашио до кревата, метнала го като прани гащи отгоре, па после му вързала ръцете за горната табла, нозете за долната. После си легнала и заспала. А сабалем като съмнало, станала и лиснала един леген вода връз Дръвнико. Он се размърдал вече поизтрезнел и гледа - вързан за кревата! А Дечка стои права отстрани и дръжи брадвата у ръце. Опитал се нашио да се отскубне от въжетата, ама здраво бил вързан. А неговата гледа отстрани и се хили, па му рекла: „Е, съкровище дръвнишко, цел живот ти разправам, че ше те закола, щом не спираш да пиеш, ти не верваш! Е сега моменто е дошел, и да знайш - нищо лично" - като у филм! Па дигнала брадвата и... па посегнала с едната рака, та фанала една черга и я метнала връз лицето на мъжо си, да не гледа! И тогиз замахнала пак и.... ама тайно от Игнат сменила секирата с възглавница, пълна с кокоша перушина. И ЛУУУУУП по главата на нещастнико! И после пак ЛУУУУП, и пак , и пак... дордето и олекнало на сърцето... После отфърлила чергата, и кво да види - Дръвнико лежи и не мърда - умрел! Е, не точно умрел, но она така си помислила. Писнала да реве и айде по телефона на полицията у Павликени: „Язе утепах мажо си!" И они дошле, и линейка, и следовател, и сичко как си требе. Оказало се, че нашио авер е жив, ама с инфарк. Е, спасиха го де криво-лево, ама прокуроро даде Дечка под съд, за опит за убийство. Та и язе бех свидетел на делото, та там се запознах с Гертруда, мойта де.

Та така. Оправдаха Дечка, че искала само да сплаши Игнат, после они се събраха, а Дръвнико пак си пие като за световно, се едно нищо не е било. Ама Дечка вече не смее да му посегне, стиска зъби и мълчи, щото помни как е у полицейското у Павликени...

Та гледайте кво нещо е съдбата! Цел живот му викат на Дръвнико, че пиеньето ше го затрие и за една бройка да стане верно!...