„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 12

Разказ №12

Резервни светове

„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„

Разказвачът

I.

- Тате, тате! - нажежи се до червено малкото крондолче. - Тука, на тая сергия! Виж - проточи миниатюрното си телце към указаното място, - „Резервни светове“ за всеки! Хайде де, купи ми! Тук трябва да е евтино! Щом е „за всеки“, трябва, нали?...

- Добре де, добре, да видим - реагира без желание големият крондол, изтласквайки се заедно с отрочето си към сергията на „Резервни светове“.

- Доколкото разбирам - прецени ги с един поглед продавачът, - търсите нещо евтино. Тук, разбира се, има и скъпи неща и, естествено, те са най-добри - уточни, - но има и „Резервни светове“ с индивидуален заряд, само с по няколко резервни свята. Все пак да кажа - добави, - че мога да ви предложа и варианти със стотици и хиляди резерви, при това за групи, епохи и дори... цели планети!

- Кое е най-евтиното - излъчи големият крондол - и каква е цената?

- Най-евтиното - леко помръкна сиянието на продавача - е „Резервни светове“ с индивидуален заряд от по 5 свята.

- Добре - кимна големият крондол, - дайте един.

II.

Крондолария бе опасваща Вселената открай докрай нейна генеративна подвселена. Ще рече, че бе - и си остава - мястото, където, благодарение усилията на служителите в „Алфатек“, Вселената въобще продължаваше да се случва. Едничкият начин това да става бе през играта „Резервни светове“. Сама по себе си тя не произвеждаше нищо, ала, задвижвана от енергията, генерирана от играещите я крондоли - енергийни заряди с огромна битийна мощ, - случваше наличните във Вселената реалности...

В момента „Алфатек“ бе под натиск. Поради задълбочаващата се енергийна инфлация във Вселената бе нужна все повече енергия за задвижване на процесите в нея. Досега - малко под 14 000 000 000 години след Големия взрив - тъмната енергия оставаше в приемливи граници и опасността от пълен вселенски разпад бе все още далечна. Тя обаче приближаваше и след някой и друг милиард години щеше да „почука на вратата“ на „Алфатек“. Взимаха се какви ли не бизнес мерки за отдалечаването на това време, но управляващите хипервселенската компания сингулярности не се съмняваха, че все някога ще настъпи и се подготвяха за това...

III.

Да се върнем обаче към малкото крондолче и баща му, които, оттегляйки се от сергията с екземпляри на „Резервни светове“, поеха право към дома си - евтин отвъдвселенски магнитоджоб, позволяващ им да се закрепят на едно място, а не безспир да се реят из извънвремето и непространството. Нали се сещате - бе досущ като онези „енергоколиби“ от най-долнопробен тип, които сингулярностите използваха при пътуванията си из Вселената и извън нея.

Щом се прибраха, крондолчето с нетърпение пристъпи към играта. „Разкъса“ енергийната „опаковка“ с няколко добре прицелени волтови дъги, фиксира съдържанието й и... я включи...

Свят №1

Името му бе Дачо, фамилията - Дечев. Бе любител на опасните спортове - пързаляше се с летни кънки, ходеше на ски и плуваше на дълги разстояния. Първото фатално произшествие му се случи, когато бе едва на 12. Докато се пързаляше с летните кънки, направи неочакван завой и... попадна под гумите на бързо движещ се автомобил. Разбира се, че умря на място...

Свят №2

Автомобилът го пропусна едва на няколко сантиметра и той се отърва само с ожулвания от последвалото падане. Оттогава посягаше към летните кънки все по-рядко и впоследствие съвсем се отказа от тях. Не и от ските обаче. Малко след като навърши 18, по време на едно особено стремглаво спускане, се „наниза“ на един бор и... буквално бе изкормен от удара...

Свят №3

Кракът му се закачи за бора и, падайки, той го счупи. Зарасна след 3 месеца. Оттогава обаче Дачо се отказа и от ските. При това, макар да съзнаваше опасността, продължи с плуването. Веднъж навлезе прекалено надълбоко в морето. Имаше мъртво вълнение и колкото и да опитваше, не можеше да излезе на брега! Въпреки отслабващите му викове за помощ, около него бе само разбушуваното море, което в последна сметка надделя над младото му 30-годишно тяло и накрая той не издържа, нагълта се с вода и... се удави...

Свят №4

Хвана едно течение и - макар и трудно - се добра до брега. Оттогава внимаваше с плуването. Не и с любовните си връзки обаче. Влюби се късно - чак на 45. Жената, която бе взела ума му, се оказа твърде неуравновесена психически и - при това - сериозно прекаляваща с алкохола. Една вечер, 4 години след запознанството си с нея, той си позволи да й повиши тон относно пиенето. Понеже не бе го правил до момента, тя буквално озверя. Грабна кухненския нож, подгони го и... буквално го разфасова...

Свят №5

Пияната му възлюблена го гонеше с ножа и ето, вече го настигаше, когато внезапно се подхлъзна, удари главата си в ръба на масата и рухна в безсъзнание на пода. Не след дълго реши да се раздели с нея, понеже не понасяше експлозивно разрастващия й се психичен разпад. По-късно научи, че нападнала някакъв човек на улицата и била затворена в лудницата...

След нея имаше и други любови, дори на 65 заживя с жена на своята възраст. Двадесет години след това, постигнал възможно най-благоприятен старчески живот на вече твърде преклонните 85, седна заедно с бабичката си да изпият сутрешното си кафе. И както седна, така и... умря. Получи масивен инфаркт и се спомина на място, без дори да е отпил от кафето си...

IV.

Малкото крондолче натисна бутона за следващия свят, ала - Уви! - екранът на играта си оставаше празен и пуст. Едва тогава се досети, че бе изчерпало световете в нея.

„Жалко! - помръкна младият му блясък. - Колко ли време трябва да мине, докато склоня тате да ми купи нова версия на „Резервни светове“?!...“