Дом. Къща, в която е спокойно. На пръв поглед всичко си е на мястото. Ирина живееше заедно със съпруга си Васил. А в една от стаите се радваше на старините си баща й. Тих и коротък мъж, който се опитваше да не бъде в тежест на младите. Стоеше си пред телевизора. От време на време ставаше. Отиваше до тоалетна. Все още можеше да се обслужва сам. Понякога си готвеше. Беше табиетлия. Гледаше рецепти останали от отишлата си преди години съпруга. Най-добре се чувстваше, когато имаше тишина. Потъваше в спомени. Понякога плачеше. Но разсъждаваше трезво и знаеше, че няма как да се върнат годините, в които бе щастлив. Чувстваше се спокоен, защото знаеше, че е изпълнил своя дълг. Създал, отгледал и изучил две деца. Без те да усетят лишения от едно или друго. Само той си знаеше какво му бе коствало това. Цена, която се плаща цял живот. Той усещаше, че бездействието му дразни младите, които работеха и се прибираха вечер. Намираше си работа в градината по хладното. Да го видят, че се грижи колкото с ...