Събиране на семейството Част 3. Тайната започва да се изяснява

         — Не, професоре Мартинов, моля ви, кажете ми, че се шегувате! Аз не мога да повярвам, че…

Тихомир почти изкрещя:

— В какво не можете да повярвате, Елена? Погледнете мен и вашия началник и ми кажете дали някой от нас прилича на хора, които се шегуват без причина! Преди няколко часа заех поста изпълнителен директор на компанията, която ще превърне болницата, където работите, в една от най-добрите в страната, още по-привлекателна за медицински туризъм. И вие ще трябва да ми окажете пълно съдействие, като ми предоставяте необходимата информация. В противен случай рискувате работното си място и средствата за издръжка на вашето дете! Разбрали ли сте ме?

Професор Мартинов кимна, а Елена въздъхна и се съгласи. Нейното желание професорът да я придружава при всяка помощ за Тихомир беше отхвърлено – професорът нямаше как да гарантира свободен график, работейки в натоварена болница. В това, че Болницата е натоварена, самата Елена се бе уверила лично неведнъж. И тя трябваше да намери сили да се справя с „чудовището“, и за да се успокои, купи лимонада от автомата до входа на детската реанимация.

        Тихомир се чудеше колко продуктивни отношения могат да се изградят с „трудната“ Елена и дали тя няма да компрометира проекта му.

Но от друга страна подсъзнанието му се радваше, защото той можеше едновременно да изучава миналото на Елена и детето ѝ и да реализира проекта. Първата стъпка беше да се запознае с досието ѝ и да се свърже с някои служители на болницата.

Първо се върна в офиса на компанията, където благодари на своя предшественик Йоан – син на собственика – за добре свършената работа и за успешното сключване на договор за доставка на ново оборудване за болница „Свети Георги“. Тихомир го помоли да остане още малко, за да има до себе си човек с опит и познания за компанията.

          Тихомир започна да разпитва новите си подчинени. Секретарката му Марина беше първата.

След това разговаря с ръководителката на лабораторията Алина, отбелязвайки, че липсата на инициатива и гъвкавост е проблем. Той отхвърли оправданието за тежкото финансово състояние на компанията – според него само гениите могат да създават технологии, които променят света. Даде ѝ месец за разработка на ново поколение медицинска технология и заплаши с уволнение при неуспех.

След това интервюира мениджъра по технологии Христо и други специалисти, като повиши някои и уволни двама от специалистите.

Сформира екип под командването на Христо и възложи проекта за модернизация на болница „Свети Георги“. Целите бяха дигитализация и обновяване на педиатричните и онкологичните отделения, с използване на технологии, вдъхновени от последното му пътуване до Япония.

Сроковете бяха амбициозни:

1. Дигитализация: 2 седмици

1. Педиатрия: 1,5 месеца

1. Онкология: 3 месеца

Обеща бонуси за успешно изпълнение и заплаши със строги санкции при провал. Веднага започна да търси нови специалисти.

         Въпреки традиционно строгите си изисквания за дисциплина и управление на ресурсите, Тихомир видя, че неволно е започнал да се отнася по-гъвкаво с персонала, който преди за него беше съставен от едва ли не “биороботи”.

Промяната се прояви така:

1. Опитваше се да оправдава решенията си.

2. Предлагаше награди за добро изпълнение, а не само наказания за грешки.

3. Персоналът беше почти непокътнат, въпреки забелязаните от него незадоволителни резултати – нещо, което преди дни би довело до уволнение на половината екип.

         И осъзна, че причината за тази промяна беше единствената – петгодишният Мирослав, който започваше да му се струва като собствен син.

Тихомир все повече вярваше, че Мирослав може да е негов син. Това убеждение се засили след наблюдение на характера и поведението му. Подсъзнанието му говореше, че момчето е неговата кръв.

Въпреки че той не помнеше предишна среща с майката освен инцидента с ваза преди около 24 часа и заради това изпитваше колебание относно тезата си, новите факти го накараха да проучи произхода на детето. Произход, за който Елена упорито мълчеше.

Новите му разсъждения по въпроса за възможните други причини за произхода на Мирослав включваха:

1. Елена крие детето, защото бащата е богат, влиятелен и/или опасен човек.

2. Следователно тя отглежда неговото дете, дори без да го признае, защото в противен случай би застрашила детето си и/или дори живота си.

Тихомир изследва социалните мрежи на роднините на Елена, сприятелявайки се с майка й във фейсбук, търси неуспешно снимки на бременност, УЗИ и семейни събития за самата Елена. Въпреки че майката на Елена споделяше множество снимки от живота си, отразяващи, в частност, щастливия живот на голямата сестра на Елена – многодетна майка, внуците й от нея и дори – на по-далечни роднини, Тихомир не откри никъде данни, че Елена е била омъжена, в друга интимна връзка с мъж или дори – бременна извънбрачно.

Това може би означава, че Елена е откраднала детето, а сега го крие, за да не попадне в затвора. Но когато искаше да повика полиция, Тихомир се спря, защото се зарадва, че тази луда жена не е майка на детето – понеже това позволяваше детето да бъде негово. При изучаването на акта за раждане на Мирослав видя, че е бил съставен четири дни след раждането на детето. Запита се какво се е случило в тези първи дни от живота на Мирослав. Може би е било невъзможно да се запишат неговите родители, и затова Елена е станала майка на момчето. Вероятно родителите не са могли да се грижат за детето си поради: изоставяне, смърт на един или двамата родители, или предаване за осиновяване заради страх на майката за безопасността на детето. Тихомир постепенно стигна до извода, че единственият възможен сценарий е смъртта на биологичната майка на момчето при раждането, и че нейните роднини не са искали да се грижат за нейния извънбрачен син или защото са се срамували от него, или защото не са могли. Или майката е била жива, но е изоставила детето.

         Правейки тези проучвания и изводи, Тихомир не забеляза кога е свършило работното време и е останал сам в офиса посред нощ. Отиде вкъщи, чудейки се с коя от жените, с които е бил във връзка през последните шест години, може да бъде биологичната майка на сина му.

Тихомир осъзна, че детето е дар от Бога и временно е в ръцете на Елена. Той планираше да действа така, както една жена след развод – да върне това, което е негово: детето и къщата.

Това ще му даде решаващо предимство:

1. В спора за собственост върху дома

2. В бъдещото попечителство над детето

Той ще стане биологичен баща на Мирослав и ще възстанови своя роден дом, изцелявайки душевната травма от изоставянето от собствената му майка. Ще придобие и кураж и решителност да създаде свое семейство, въпреки негативния пример, даден от родителите си. А Елена би била обикновенна жена без никакви права за детето.

         Докато мислеше за това, Тихомир едва не претърпя катастрофа – синя кола го изпревари на сантиметри. Шофьорът изскочи и започна на странен селяндурски език да го обвинява в лудост, глупост (както и човека, дал шофьорската му книжка), безразсъдно шофиране и дори – в тероризъм и риск да убие хора в центъра на града, като снощи на булевард “Независимост”. Дори започна да го псува и да обижда семейството му и всичко около него, докато Тихомир държеше волана вцепенено.