5.
Всъщност, Йоан отдавна усещаше, че иде катастрофа. И то лесно предсказуема...
Като малък и той се интересуваше от динозаврите. Бяха му интересни тия огромни добичета, страшни, силни... Изчезнали изведнъж...
Метеорит ли, комета ли, изригвания на вулкани ли...
Просто измрели наведнъж.
Всички!
Да, били са тромави, хищни, много храна им е била необходима... Но хилядолетия са живели и после...
Кой ли е разбрал, че няма никаква полза ни за планетата, ни за природата й от тези консуматори? Които при това са спрели да се развиват и само пречели на бозайниците – успоредно с тях живеещи, но даващи надежда за нов вид, за развитие...
И после този някой решил със замах проблема – помел от Земята излишното, натоварващото, превърнало се в огромни междинн станции за преработка на веществата...
Но Йоан беше сигурен – не, никаква световна катастрофа не е имало. Нещо друго ще е било. Та ето – оцелели са растения, оцелели са риби, оцелели са животни, съществували редом с динозаврите.
Почистването е бил ...