С храна си живял - 5.
Multi-part work to contents
5.
Всъщност, Йоан отдавна усещаше, че иде катастрофа. И то лесно предсказуема...
Като малък и той се интересуваше от динозаврите. Бяха му интересни тия огромни добичета, страшни, силни... Изчезнали изведнъж...
Метеорит ли, комета ли, изригвания на вулкани ли...
Просто измрели наведнъж.
Всички!
Да, били са тромави, хищни, много храна им е била необходима... Но хилядолетия са живели и после...
Кой ли е разбрал, че няма никаква полза ни за планетата, ни за природата й от тези консуматори? Които при това са спрели да се развиват и само пречели на бозайниците – успоредно с тях живеещи, но даващи надежда за нов вид, за развитие...
И после този някой решил със замах проблема – помел от Земята излишното, натоварващото, превърнало се в огромни междинн станции за преработка на веществата...
Но Йоан беше сигурен – не, никаква световна катастрофа не е имало. Нещо друго ще е било. Та ето – оцелели са растения, оцелели са риби, оцелели са животни, съществували редом с динозаврите.
Почистването е било подборно – само на излишното...
И тогава – още млад и вече скептик, той се замисли.
А хората?
Стават все повече – наскоро бяха съобщили, че се е родил нейде първият от поредния милиард. Толкова милиарда! А колко можеше да издържи Земята?
Наистина – не многотонни чудовища, не тъпчещи се цял ден с храна, развиващи се и създаващи нещо, но...
Но само за себе си...
При това повечето включващи се във веригата на живота само като свързващо звено между хладилника и тоалетната...
Йоан отдавна беше се уверил – човечеството е сбъркало изначално и фатално пътя си на развитие. Ето – змиите усещат света без уши, прилепите се ориентират по звука, котките в тъмното са като на светло, птиците летят, някои животни, че дори растения като че предават ако не мисли, то усещания на разстояние...
А човекът разчита на създаденото от него – най-вече помощни устройства за живот. Да, много са създали хората през вековете – но все за себе си. За замяна на липсващото им.
Колелото, каруцата, автомобила... Лодката, кораба, парахода... Балона, самолета, ракетата...
Храната почти не се приема сурова, а приготвена по някакъв начин...
И – размножаване на гърлата...
В природата има здрав закон за отбор. Жесток за някои, но логичен и необходим според нуждите на цялото. На света. Растенията и животните се появяват, живеят и умират. Кой по-рано, кой по-късно. Природата ги изпитва постоянно – непрекъснато.
Оцеляват силните. Годните да се възпроизведат...
А хората се научиха да преодоляват този закон. С лечение, с билки, с цярове, с програми всякакви...
Побеждаваха природата...
Макар че... Кой, кога, как е победил природата? Та тя е всичко – и Земята дори е част от нея. Природата е съществувала, съществува и ще съществува...
Дори хората да бяха взривили ядреното си оръжие – пак природата щеше да е тук. И на малката планета, и в цялата вселена...
Защото животът е навред – и в камъните, и в растенията, и в животните. Няма мъртви планети и светове – просто там има друг живот. До който човечеството не може да стигне. Камо ли да разбере...
Така че Йоан не се изненада на внезапния хаос и постепенното измиране на хората. Не го очакваше, но беше убеден, че ще се случи. Само дано не е по негово време... Или времето на децата и внуците му – понякога си мислеше той...
Оказа се, че молбата му не беше взета предвид...
© Георги Коновски All rights reserved.
