С мирис на портокали 1

             Изгониха ме. Най-безцеремонно. Кирия Зита Кисидис ми плати за седмицата и ме изгони от градината си.

             Хлопнах вратата след себе си. Сега осъзнах приказката, виновен до доказване на противното...

Полъхваше ветрец и се понесе приятния мирис на разцъфнали портокали.

Поех си дълбоко въздух, нямах сили да махна с ръка или да изломотя '' Я дъртофелник, върви по дяволите ''.

Някаква кола изфуча пред мен и за малко не ме отнесе...

Ох, съвсем се обърках, зебрата беше на 10 метра, а аз пресичам. Комбито ми, дали не беше  в другия край на кварталната градинка. Довлякох се до една пейка, свякох се на нея.

Отново повя ветрец с мирис на портокали, вдишах го вече с отворени ноздри като уморен жребец.

             Бях нов в квартала. Жилището ми се падна от тотото, макар че не играех.

Табелка ''продава се'',... хареса ми,... за какво ги държах тези пари в банката, купих го.

И като при всеки новодомец, да се нарека, съседите се надпреварваха цяла седмица да идват, да дават съвети, е  едни да пийнат по чаша узо или кафенце, но се интересуваха най-вече какво мога,... и един през друг ме канеха в къщите си да дооправя еди какво си, или да преместя нещо по-тежичко. Разбира се, че отклонявах  за заплащане и минавах само с потупване по рамо.

             Съгласно закона, трябва да се регистрирам в Кметството, Димархиото търси данъци, а не да ми гледат черните очи с гайтанлии вежди.

Определиха ми ден, час за прием и седя с папка с документи пред вратата да ми дойде часа, да светне зелено и да вляза.

Светна. Почуках плахо и още по-плахо се вмъкнах след разрешение.

Приятно изглеждаща служителка ме посрещна с усмивка. Вероятно нова мода, едни си боядисват косите в черно, а тя, кичур бяла коса, чак до дясното слепоочие. Мода.

Представих се, подадох папката, седнах на посочения стол от другата страна на бюрото.

Служителката разгръща документ, нанася нещо в компютър пред нея, погледне ме, погледне монитора.

- Да, сега сте в три месеца безплатен период, навреме се регистрирате, ще ви изпратим уведомление за данъците до края на годината на този адрес, партида ток, вода, сметосъбиране на ваше име... Добре дошли в квартала ни.

Усмихнах се подкупващо.

- Благодаря, кирия...

- Кирия Папаанастасиу, Мелисия Папаанастасиу.

- Благодаря ви, кирия Папаанастасиу - смънках отново

- До два часа вписването ще е извършено и ще имате документ от Димархиото.

Вероятно съм я погледнал учудено.

- Ами все пак има технологично време, фотокопие на оригиналите, на новата бланка,... но обикновено процедурата е до два часа.

Усмихнах се вече приятелски. Значи няма '' Елате утре ''.

Не им знам системата на работа, но притежавах важния документ по вписване на къщата си.

                  Е, имаше и други пътища за към къщи, но от спирката пред Кметството, третата уличка в ляво, третата къща в дясно и съм си у дома.

Пред мен висока  жена стегнато  потракваше на токчетата, преметнала чантичка през рамо. Отзад изглеждаше добре, даже много добре, а от пред,... едва ли има жълти зъби, де.

Тя е.

- Кирия Папаанастасиу...

Погледна ме любопитно. Кой ли пък е този натрапник.

- Бях при вас преди две-три седмици,... новият от квартала - поясних - За удостоверението

за вписване, ... не, не всичко е наред, просто се прибирам от работа и ви видях.

Тя се засмя сърдечно.

- Ние в България имаме обичай, след като вземеш документите, редно е да почерпиш - усмихнах се - Няма да ми откажете, ако имате време все пак, да ви почерпя. Не е подмазване защото имам документа, просто от добро сърце.

- Ами щом имате такъв обичай, можем да го изпълним.

Насядахме в кафе-барче и без много да се смущаваме се разговорихме за себе си. Слушаше внимателно, поклащаше глава, или тихичко '' Браво, упоритостта винаги  се възнаграждава, мдаа, всеки има някои нерадостни моменти  ''.

-  И аз като теб не успях да се омъжа...Бях военен преводач в Министерството на отбраната,''Пентагоно ''както всички го знаят, рано се пенсионирах. Успоредно с това завърших и Юридическия факултет, сега работя в Кметството началник отдел...

Харесва ми новата работа, само малко ми е неудобно, че хората те възприемат по друг, по-особен начин, че си свикнал с военни порядки и сега работиш отговорна работа, но свикнах и с това, все пак е работа и трябва да се върши с отговорност.

А знаеш ли, че в същност само булевард Анастасеос и парка ни дели, значи сме и истински съседи.

              Срещахме се след работа на приказки в барчетата из квартала. За мен си усещах, че ми е приятно да съм с нея, а тя дали не го прави от неудобство за да ме отреже '' Абе ей, ти какво си мислиш, че си  се лепнал за мен'', но винаги бе приятно усмихната, вежлива.

Беше ме помолила да видя таймера за автоматичното поливане, е, смених батериите, нагласих го часово както тя желае.

- А кой се грижи за градината ви - подхвърлих ей така, забелязани неща от пръв поглед - Розите имат изсъхнали цветове и трябва да се орежат, портокалите искат вода.

- Да си призная никой, все не остава време или отлагам за по-късно

- Аз съм човека - се само предложих със смях - В свободното си време  се занимавам и с градинарство, изглежда е трябвало да уча за агроном вместо компютърни системи.

Дали ме изгледа недоверчиво.

- Ако не те е страх, ела да видиш как е при мен

- Да вървим - без колебание каза тя - Пеша нали, не живееш  далеч

Хвърли поглед към джипа си Сузуки Гранд Витара под сенника и въздъхна.

- Къде да ходя с него,... до супермаркета, или да се изфукам като другите, че идвам с автомобил на работа защото живея много далече.

               Остана приятно изненадана от двора ми.

- Имам всички инструменти и машинки. Преди се изявявах само като градинар, работех сам, трудничко ми беше , но успявах, после намерих тази сегашната си  работа, уж компютърен специалист, а понякога и общ работник.

- А аз мога да ти помагам когато работиш у нас - смееше се тя

- Може, но аз работя по-особено, не пуша, не пия кафе или да разговарям по мобилния когато съм на работа,... и, работя.

Кирия Мелисия ме изгледа по-любопитно.

- Даже не ходя и до тоалетна - добавих

             Започнахме като на шега. След свършване на работа в двора й, хапвахме набързо, по чаша бира и готово. Винаги отказвах през смях предложеното ми възнаграждение.

Беше ни приятно да гледаме пчеличка по цветовете на портокаловите дървета, а привечер да вдъхваме приятния портокалов мирис примесен с този  на жасмин.

Дали и двамата си мислихме едно и също, а се правехме на артисти, че уж интимната близост не ни вълнува.

- Петро, ти не сии... - не издържа Мелисия

- Не, не съм...

И като ученици срамежливо свеждахме поглед.

                Бях изучил от преди тертипите и изискванията на гърците във всяка градина.

Нападалите презрели цитрусови плодове, се събираха  на края на градината, вероятно собственика да ги види и на следващия път ги изхвърлях с черни торби в контейнерите.

Само у нас не правех така. Обелвах портокала и само корите в контейнера, после ръцете ми  и наоколо миришаше на портокал. Беше ми приятна тази миризма, може би защото в България нямаше портокали и мама ми е разказвала как с часове е чакала на опашка за килограм портокали когото съм бил малък...

- Петро, ти защо винаги работиш без ръкавици - попита Мелисия

- Ами  то няма нищо мръсно - засмях се - Пък и така, Мелисия, чувствам живостта на почва, цветя, цитруси... Нее, по-удобно ми е без ръкавици, или защото бях чел в японско или китайско учение, така отрицателната енергия се освобождава и преминава в почвата.

Тя ме изгледа, погледна ръчичките си,  нежни, женски ръце, с лакирани нокти и дълги пръсти

- Чакай, чакай, може и така.

Хванах дланите й. Гледахме се  без да мигаме. Телата нищо не говорят през дрехите, а питащите се очи и доверчиво отпуснатите й длани в моите.

Наведох се, допрях нежно устните си по скулите, по бузките, докоснах устните й.

Вятърчето донасяше  упойващия мирис на разцъфнали  цитруси, жасмин.

Косите ни се преплитаха, а от нас лъхаше желание...

- Петро - промълви тя

- Мелисия...

Питахме се, пипахме се по-уверено. Да, ние бяхме, ние сме...

Пътечката на разсъблечените ни дрехи показваше  на къде сме тръгнали.

Скоро  стенехме на спалнята й като обезумели.

Всичко дойде спонтанно, ненагласено, израз на завоалираните ни от преди чувства и желания.

А през отворените прозорци навяваше приятен мирис от разцъфнали портокали...

                Навън се бе заздрачило.

- Искаш ли да не си ходиш у вас - шепнеше тя - Ще преспиш при мен, ще пийнем бяло вино вън на терасата, и... ще мечтаем.

- С удоволствие - прошепнах - И ще ми бъде приятно.

Пред малкото й приятелки и познати не афиширахме отношенията си, а се стараехме отново да бъдем артисти, после хвърляхме  маските си и се отдавахме на ласки и любов.

Скоро Мелисия ми стана  като мениджър, намираше или по-точно чрез нея и нейните познати, поддържах доста градини. Собствениците доволни от мен, че работя съвестно, аз пък, че получавах добро заплащане, а двамата с Мелисия, че имахме допълнителни средства.

- Петро, обади ми се кирия Зита Кисидис, научила за теб от нейни познати, и иска да поемеш градината й

- Не ме е страх от работа, но така се ангажирам много,... а си бях обещал с теб да прекарвам по-дълго, защото ми е приятно,... нее, не само това ни събира, то е израз на взаимното ни уважение и доверие. Но си мисля от друга страна, дали да не се занимавам отново само с градини, спестявам си губенето на време в път, пък и без това в онази фирма, нещо не плащат редовно седмично... Исках и без това с теб да го споделя,... искам и повече време да съм с теб.

               Намерих къщата. Позвъних...

следва