Денят ми започна съвсем обикновено. Ставах с мисълта какво ще ми се случи днес, закусвах, измих си зъбите и отидох на училище, но нещо там не беше същото. Различното е, че видях Нея. Тя беше толкова нежна, извивките на тялото ù бяха перфектно изваяни, а усмивката ù бе толкова озарена. Не спирах да я гледам. След няколко секунди тя мина покрай мен и носеше аромата на праскови.
Влязох за първия час по химия, а тя седеше най-отпред, докато минавах, не свалях поглед от нея, а най-лошото беше, че тя дори не знаеше, че аз съществувам. Часът свърши. Аз тръгнах към нея и тъкмо да протегна ръка към рамото ù, тя се вдигна от чина, усмихна се и отиде при приятелите си. Аз се огледах дали има някой около мен, защото не можах да приема факта, че ме дари с прекрасната си усмивка.
Последнияt звънец удари. Взех си чантата, сложих си слушалките в ушите и си тръгнах както всеки ден. Пътят до вкъщи никак не бе кратък, но аз обичам да се разхождам и да си реализирам живота на хората, които минаваха покрай ...