23 jul 2011, 21:34

С мирис на праскови

  Prosa » Otros
1.2K 0 5
1 мин за четене

Денят ми започна съвсем обикновено. Ставах с мисълта какво ще ми се случи днес, закусвах, измих си зъбите и отидох на училище, но нещо там не беше същото. Различното е, че видях Нея. Тя беше толкова нежна, извивките на тялото ù бяха перфектно изваяни, а усмивката ù бе толкова озарена. Не спирах да я гледам. След няколко секунди тя мина покрай мен и носеше аромата на праскови.
      Влязох за първия час по химия, а  тя седеше най-отпред, докато минавах, не свалях поглед от нея, а най-лошото беше, че тя дори не знаеше, че аз съществувам. Часът свърши. Аз тръгнах към нея и тъкмо да протегна ръка към рамото ù, тя се вдигна от чина, усмихна се и отиде при приятелите си. Аз се огледах дали има някой около мен, защото не можах да приема факта, че ме дари с прекрасната си усмивка.
      Последнияt звънец удари. Взех си чантата, сложих си слушалките в ушите и си тръгнах както всеки ден. Пътят до вкъщи никак не бе кратък, но аз обичам да се разхождам и да си реализирам живота на хората, които минаваха покрай мен. Изведнъж някой ме хвана за раницата и ме дръпна, аз се обърнах, а пред мен стоеше тя. Трапчинките по лицето ù се появиха и тя каза:
- Извинявай, че днес се държах грубо.
Аз не знаех какво да кажа, за да не се изложа.
- Защо да си се държала грубо? - попитах аз. 
- Помислих, че си искал нещо да ми кажеш, а мoже да съм си въобразила - каза тя, и едвам се сдържаше да се засмее.
- Всъщност исках да те попитам как се казваш?
- Брена, но приятелите ми ме наричат Бри, драго ми е. Ами твоето как е?
- Джерамая.
- Имаш невероятно име, ще те наричам Джем.
И тя ме побутна на шега и продължихме да ходим по алеята. Докато стигнахме
до тях, не сме спирали да говорим. Имахме доста общи неща.

- Е, тук живея аз - каза Бри.
- Довиждане, ще се видим утре в училище.
Тя влезе в двора ù, а аз все още усещах мириса на праскови.
     Прибрах се щастлив вкъщи, което беше рядкост. С отварянето на вратата майка ми ме посрещна и ме прегърна. Вечерта с нея мина страхотно.

 

                       Следва продължение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Брус Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...