След вечерята с майка ми аз отидох в стаята си. Пуснах си телевизия и, както обикновено, нямаше нищо интересно, а Часът е 23:58, не ми се спеше, а нямаше какво да правя. Отидох на прозореца, пуснах си музика, загледах се в луната и започнах да мечтая. Стоях на прозореца близо два часа, а дори не съм и усетил колко бързо е минало времето. Легнах на кревата и чаках да стане утре, за да я видя отново, и заспах с мисълта за нея.
-,АААААААААААААААААА. - събудих се, крещейки. Сънят беше странен. Както и да е, започнах да се оправям за училище. Не свалях усмивката ми от лицето, с нетърпение чаках да вляза в час. Седнах да чина и гледах към вратата.
Звънецът удари, госпожата влезе. Бри още я нямаше, вече не бях толкова щастлив. В главата ми мина една мисъл, а тя беше: Дали Бри съществува, или това е било просто плод на моето въображение. Изведнъж усетих мириса на праскови. Страшно се зарадвах. Някой почука на вратата.
- Да? - каза учителката.
Тя влезе, но лицето ù не беше грейнало, както обикн ...