До сега не бях го чуствала със сърцето си, до днес не го бях виждала с очите си. До днес не знаех от какво значение си ти за мен и колко много те обичам. Сега съм сама и чакам да настъпи утрото, за да те видя отново, но теб те няма, няма те и повече никога няма да почуствам как бие сърцето ти. Пуснах те да си заминеш и съжалявам, сърцето ми гореше и гореше... а прахта, прахта разпръсна над океана, там, където се срещнахме за пръв път, там, където започна всичко между нас. Слънцето огрява лицето ми, но не може да го накара да сияе така, както когато ти ми се усмихваше. Сърцето ми все още бие, но не спира да тупти така, както ти ме караше да се чуствам, когато ме докосваше. Кажи веднъж, че съжаляваш и аз ще се вслушам в думите ти, протегни ръце към мен и аз ще те хвана, за да не паднеш. Кажи ми, че ме обичаш и единственото нещо, което искаш, съм аз. Някога признавал ли си грешките си? Някога вслушвал ли си се в думите ми? Някога ще имаш ли смелостта да ми кажеш, че ме обичаш и аз съм еди ...