До сега не бях го чуствала със сърцето си, до днес не го бях виждала с очите си. До днес не знаех от какво значение си ти за мен и колко много те обичам. Сега съм сама и чакам да настъпи утрото, за да те видя отново, но теб те няма, няма те и повече никога няма да почуствам как бие сърцето ти. Пуснах те да си заминеш и съжалявам, сърцето ми гореше и гореше... а прахта, прахта разпръсна над океана, там, където се срещнахме за пръв път, там, където започна всичко между нас. Слънцето огрява лицето ми, но не може да го накара да сияе така, както когато ти ми се усмихваше. Сърцето ми все още бие, но не спира да тупти така, както ти ме караше да се чуствам, когато ме докосваше. Кажи веднъж, че съжаляваш и аз ще се вслушам в думите ти, протегни ръце към мен и аз ще те хвана, за да не паднеш. Кажи ми, че ме обичаш и единственото нещо, което искаш, съм аз. Някога признавал ли си грешките си? Някога вслушвал ли си се в думите ми? Някога ще имаш ли смелостта да ми кажеш, че ме обичаш и аз съм единствена, единствена за теб. Има ли място в този свят, където ще сме само двамата, има ли въздух, за да може да дишаме спокойно, когато сме един до друг? Не остана нищо друго, което да изрека, не остана нищо друго, което да направя, за да те имам отново. Всичката тази болка разкъсва сърцето ми, когато бяхме заедно, се чувствах цяла... а сега теб те няма... и се чуствам толкова сама. Вървя сама, някъде там, където сърцето ми нашепва, че ще те видя отново. Усмивката избледня от съзнанието ми, забравих звука, когато се смееше като дете. Някой ден ще мога да те открия, някой ден ще има утро за теб и мен. Някой ден отново ще ми прошепваш, че аз съм твоето сърце, а то е мое. През бури и ветрове, аз ще ще бъда там и дори слънцето да не огрява лицето ми и да не чуствам вятъра в косите си, аз знам, че някой ден отново ще те видя, някой ден отново ще сме заедно... някой ден ще разбереш колко много те обичам.