Сивата лапичка потрепери за последен път. После от устата на мишката потече белезникава пяна. Експериментът ми винаги завършваше така. Месеци наред не успявах да открия точното съотношение между съставките, за да постигна едновременно максимален прилив на енергия в тествания субект и да не го умъртвя.
През последната година бях прекарал с всяка от мишките – сумарно и поотделно – повече време, отколкото с което и да е човешко същество. Не приемах сивите бозайници като безлични експериментални субекти. Бях ги кръстил на любими герои от анимационни филми и преживявах фаталния им край като загубата на реални познати. Може би затова и днешната вечер завърши с бутилка водка. Светли ѝ небеса на Мини! Дано да е отишла в мишия рай. Петдесет и осмата жертва в името на науката в тази лаборатория в рамките на 4 месеца.
На следващата сутрин се събудих с ужасен махмурлук и ясното съзнание, че съм загубил контрол както над работата си, така и над живота си. Нуждаех се от помощ. Не за алкохола. Не се ...