4 sept 2006, 12:30

Само кимване!

  Prosa
1.3K 0 2
2 мин за четене

Той беше толкова близо до мен! С едно движение можех да го докосна. С едно протягане на ръка можех да го прегърна.
Ако се наведях още малко щях да допра устни в неговите. Отново. Щях да съм негова. Щях да споделя щастието и живота му!
Щях да му се отдам завинаги. Както преди. Да сме отново онази щастлива и идеална двойка.
Но уви ...
Не посмях. Нямаше смисъл. Той беше така близко, но душата му, съществото му, мислите и чувствата му не бяха тук.
Те вече не бяха мои. Пренадлежаха на някоя друга. Сега той беше с нея. Копнееше за нея. Беше завладян от нея.
И аз не можех да направя нищо, за да променя това.
Знаех, че тя съществува, но не знаех коя е. Не знаех как изглежда, нито как се държи. Как се облича и къде ходи.
Тя беше като мъгла за мен. Обвиваше ме, скриваше ме, заличаваше ме, но в същото време аз не можех да я видя.
Не можех да я докосна.
И не можех да се пазя от нея.
Той стана нейна жертва! Без да се замисли се хвърли в прегръдките и.
И сега ми беше чужд. Обичах го!
Все още го обичах! Но любовта ми не беше достатъчна.
Той си беше отишъл завинаги.

Сега стоя и го гледам. Изглежда толкова щастлив. Вярно е, че вече не стои до мен. Дори не е близо.
Гледам го през един прозорец на заведение. Все така красив е. Все така очарователен. Все така пленителен.
Сърцето ми още полудява щом го зърна. Но какво от това? Та той не е сам! Ето я и нея... Стои там, впила тялото си в неговото.
Усмихва се нежно. Прави му едва доловими знаци да си ходят, защото и е скучно. А може би защото има други планове за вечерта.
Какво ли не бих дала да съм на нейното място сега. Да мога да го докосвам и целувам както преди!
Да прекарвам нощите си с него. Да го имам и да съм негова! Само още веднъж поне.
А може би след като изпита отново обичта ми ще се върне при мен?!
Ето! Видя ме! Погледна ме през стъклото. Разбра, че съм застанала пред заведението и го гледам.
Боже, какво ли ще си помисли сега? Дали ще излезе навън, за да ме поздрави? Или пък ще ми направи знак да вляза при тях? ...
Само кимване. Нищо друго! Един нищо и никакъв жест! Пренебрежение. Само ми кимна и се обърна отново към компанията си!
Това беше всичко! Нито дума! Само кимване!
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Да, само героинята е за щастие. Поздрави и от мен
  • Хриси, хареса ми разказът ти!!!
    Или по-скоро историята, разказана от твоята героиня. Дано това, което се случи да е само с нея.
    Поздрави!!!

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...