Честит 24 май – ден най-вече на книгата! Съчетаваща писмеността, езика, мисълта, красотата, манталитета на народа ни…

И една история за питане по тоя повод.

Библиотека в едно читалище. На вратата – обявление: „ Приемаме като дарение само книги, издавани след 2 000 година“…

Въпроси много. Отговорите – доста неприятни.

Книгите сега са стока. Лъскава, примамваща евентуален клиент стока. Да купи – пък после може и да захвърли скучната, елементарна, банална сбирщина от букви с претенции за четиво.

Ама НЯМА какво да се чете!

Не говоря за някакъв повод към размисли, идеи, евентуални поуки…

Търговска стока…

И в много случаи – начин за пране на пари. Издават се 100 екземпляра, фиксират се 1 000 /по документи/, лепва се добра цена и… Изпрана хубава сума.

А кой и дали изобщо някой ще купи… Че и да прочете… Че и да събуди нещо в душата му тая стока…

Бе, вие сте ретрогради! Капитализъм! Основната цел е печалбата.

Останалото е минало…

А книгите преди… Помним ги – но ние, по-старите мъже и немладите жени. Книги, за които сме чакали на опашки, търсели сме, разменяли сме, пазели сме в библиотеките си.

Защото обикновено най-добрите ти приятели са най-големите врагове на библиотеките. И отминават с просташкото: „Мъ, ти за една книга ли си… Ега ти стипцата!“.

Поради което някои директно заявявахве – книги не давам! Ще пропадне, а загубилият я ще махне с ръка: „Мъ, ти за една книга ли…“

Та е по-добре да се разсърди и изгубиш познат, вместо да изгубиш и него, и книгата…

Егоизъм в името на духовността…

Както казваше една колежка /Лека й пръст на Владка!/: „ Аз и той имаме по пет лева. Аз купувам книга, той салам. Изяжда го и идва да иска книгата… Не! Не може и салама да набиваш, и книгата да четеш. Направил си избора си…“

Ние четяхме. Кой повече, кой по-малко – четяхме.

Имам в колекцията си раздел за книгите, препоръчвани от учителите. Поне тридесетина по история, маса други по география, физика, химия дори…

Отделно художествена литература. Просто четяхме.

Което не е модерно. Започна се от „децата на демокрацията“ – завършилите от 1990 година насам.

Ще кажете – ама има интернет, има и аудио…

Има. В момента слушам „Робинзоновци на космоса“ от Карсак. Книгата е същата, слушането не е четене…

Изданието е от 1961 година. Допуснато от цензурата.

Оная – лошата,, дето я проклетисвахме. А след 1990 се оказа, че на пазара има какви ли не издания, но няма нищо за четене. Истинско!

Оказа се, че цензурата поставяла ограда пред псевдолитературата. Класиката я имаше, модерното се оказа моментно…

А сега хората се чудят как да се разделят с книгите на родителите си. Няма място за разума и красотата в дома. Грамаден телевизор в центъра…

Да, има електронни книги. И може да си изтеглиш безплатно хубави неща от интернет. Грижовни хора безкористно са изградили бази.

Обаче…

Навикът липсва…

А книгите пречат. И маса средностатичтически нашенци подаряват книги. Отървават се от тях.

Или просто ги оставят до контейнерите…

Защото книгата е и грижа. А иначе – бе, като ти потрябва, ще потърсиш в интернет.

Може и да намериш…

С лекота…

Трудността на търсенето, на четенето, на осмислянето, на собственото анализиране и възприемане…

Няма време! Толкова забавни неща има… И такава нужда от време. За изкарване на пари.

Поради което отглеждаме красиви, здрави, добре облчени деца.

С един ретрограден недъг – не умеят да четат.

Съответно – да възприемат света извън стомаха и органа под него.

Основата на мисленето се внушава от властови дебили, натресли в езика паразити като „входирам“, „ваканцувам“ и други подобни изрази на неграмотност.

Както и модерните „кюлчета“, „Мата Хари“, „кеш“…

Отделно новите „просветители“ – инфлуенсърите. Обясняващи, че Земята е плоска, а властта е над всичко. И човек трябва да им вярва – та интернетът го казва,, не е някаква си книга. Или – по-страшното – мнение на мислещ човещ… Защото Юрая не мисли…

Плюс старото, но намерило място внушение към младите: „Ти много да не знаеш!“…

Да не знаеш…

Да простееш като модерен юрайчо – нагъл, агресивен, изпълнителен, продажен. Какъвто е бил при преднит господари, какъвто ще е и при новите…

Оцеляващ… С памуче зад всеки господарски задник…

Днес е лесно да откриеш оцеляващия биоиндивид. Той не чете. Няма време за глупости, трябва да изкарва пари…

Иначе – владее английски, немски, френски, понякога български.

А книгите знае по екранизациите и преразказите.

И е майстор на тестовете – 25% шанс едно от четирите да е вярно. Осигуряващо тройката…

Защо да мисли, усеща, чувства? Има компютър и телефон. ;Утре ще си купи и изкуствен интелект. Плюс няколко оператори, обслужващи го…

24 май…

Ден на…

Каква част от българите?

Една трета?

Май съм оптимист…