Самонедостатъчност
Иво беше на 16. Живееше в голям град и учеше в най-добрата езикова гимназия. Разбираше от езици и от компютри , но НЕ беше зубър! Любимеца на мама и татко, на учители , на всички. Баща му беше издигнал се адвокат , майка му все още се доказваше в професията си.
На пръв поглед всичко изглеждаше нормално , дори прекрасно и то наистина бе такова. До деня когато най-добрия му приятел не почина от свръхдоза наркотици .
І
Беше ледено ветровит и дъждовен ден през ноември , когато научи за смъртта на приятеля си. Нещо заседна в гърлото му и той не можеше да го преглътне. Двамата бяха като братя - на всякъде заедно , разбираха се за всичко. Заедно с него , той зарови част от себе си в земята. Закле се в името му да се бори срещу наркотиците.
Месец по-късно отиде на рожден ден на позната. Купон като купон – пиене , пушене , дивотии и…трева. Той стоеше в единия ъгъл на задимена тъмна стая , когато някой му донесе чаша водка.Отказа да я приеме , но му отвърнаха присмехулни гласове “хайде де , страх те е , а?” . Кой ще се признае за страхливец? Прие. Последва втора , трета чаша…Стана му весело. Отпусна се. Прие и една цигара без дори да се каква е . Прибра се у дома. Посрещна го майка му с упрека “Къде си бил? Миришеш на алкохол?!” Той се засмя и с свлече на леглото , заспивайки моментално.
След още няколко купона прекарани на съмнителни места , той вече беше пробвал и марихуана. Беше се превърнал в един съвсем различен човек , изпробвал почти всички пороци на поколението си.
След всяка следваща вечер прекарана онзи мрачен начин положението в къщи ставаше все по-тежко. Страхотните скандали се увеличаваха . Майка му крещеше “виж се – приличаш на бъчва! Зениците ти са разширени. Слушай ме като ти говоря!” . Баща му от своя страна гледаше тъпо, без да взима участие , все едно приема с пълно безразличие промяната на сина си . За сина “мама” бе “нищо неразбираща истеричка” , а “татко” - “пропаднал старец”. Всичко вървеше на зле. Никой не знаеше кога и какъв ще е края.
І І
Той се събуди. Беше в бяла стая. Опита се да помръдне , но всичко го болеше . Помисли си “ трябва да съм спал доста” . Смътно си спомняше , че докато бе в унес дочу глас който му нашепваше “не забравяй какво си обещал!”. До леглото се приближи майка му. Беше страшно бледа и по това разбра , че е станало нещо много лошо. Разказа му как е изпаднал в безсъзнание от прекалено много алкохол. Опитваше се да си спомни всичко това , но единственото което му изплува беше стая , празна бутилка и как изведнъж му притъмнява пред очите. Нищо друго не помнеше.
Минаха няколко дни и той се съвзе. Върна се в къщи . След още толкова посети гроба на починалия си приятел, за да стопи буцата в гърлото си . Отиде там и спомените занавлизаха в главата му. Клетвата , която беше дал , гласа , който му се яви, докато бе в безсъзнание, първата чаша алкохол , караниците с родителите му. “Господи, какъв човек бях , а в какво се превърнах?! Аз съм нищожество , дали да не се
самоубия?” помисли си той. Погледна пак надгробната плоча на другаря си. Сякаш му се усмихваше от снимката. Той поклати глава и прошепна “ Да , няма да забравя какво се заклех. Обещавам ти!” . Усмихна се. Обърна се и тръгна обратно по пътя. Пътя , водещ към един нов живот. Той щеше да си е пак същия първи истински “той” , само че започващ на чисто. Все пак имаше да изпълнява обещание. Крачеше смело към бъдещето си.
Не погледна повече назад.
© Даниела Todos los derechos reservados
Разказът е писан по истински случай в памет на загинали от свръх доза младежи и в чест на другите - имали волята да се осъзнаят и да спрат преди да е станало късно.