Самота 3

                    Васил беше донесал някакъв детайл за престъргване на струга, работили наблизо.

Разменихме по някоя приказка и '' до утре ''.

Пикапът им спря пред входа, чевръстата походна на Неда

- Здрасти майсторе, как я караш - звънко поздрави тя - Васко ти оставил за престъргване на рвзбата на коронката, дали е готова.

- Готова е госпожо, вие как сте, как я карате. Васко каза, че доста работа ви се е насъбрала - ведро й отговорих

- Баба ти ми каза за внуците си, за момчетата ти - тъжно отдума тя - Неприятно. Да не знаеш кое е по-доброто, да имаш деца или да нямаш. Самотата и в двата случая е еднаква, И  все пак като ги имаш, живееш с надеждата за нова среща. Може би ще се вразумят, но дано не е много късно за тях...Не падай духом, ела, ела да те прегърна.

Пристъпих машинално към нея. Сякаш енергията й  се пресели в мен. Погалих я по косата.

- Сигурно си права Неда. А самотата стана вече ежедневие,... трябва да се отърся и заживея по друг начин, да се стегна.

- Да майсторе, трябва. Стегни се. Животът все още е пред теб.

- Неда, благодаря.

Изпратих я до пикапа, сложих детайла отзад, пожелах им приятна работа и когато имат възможност да се обаждат.

             Взех да се отбивам по-често е барчетата, кафета, не че открих друг свят, но за момент загърбваш самотата, макар че всеки играе  някакъв скрит театър за пред хората.

- О.шефе - тупна ме по рамото мъжка ръка - Какво правиш, не се виждаш тъдява, аз съм в отпуска, в болнични де, вече 20 дни. Нали работя в Гърция, та един уж крепи стълбата, искал да запали цигара и докато се усетя бях на земята от два метра. Добре, че е малкия дявол, само напукани ребра и ожулване, та ми дадоха 40 дни болнични. Та ти к'во праиш, чух че натискаш нещо часпром,... абе к'во се мотаеш тука за 1000 лева, идвай с мене, най-малкото 2500 евро ще вземаш, аз че работя за 2 хилядарки. При нас ефендикото, така де собственика,  винаги търси хора. Сега, ако ти хареса оставаш, ако не хващаш автобуса и обратно. Дето аз съм под наем, дават една стая, да се обадя да я ангажират за тебе, а...200 евро месечен наем, в центъра на Атина е, на две спирки от фабриката.

Хайде мисли и утре да се обаждам за квартирата - засипа ме с информация бай Теньо шлосера от едно време в завода..

Какво ме спира тук, заключвам работилницата с табела в ''Отпуск съм'', ключа на дядо, майка и татко още се държат и са в къщата да я пазят, така или иначе апартамента ми е под наем на сериозни хора. Нищо не губа, а може и да спечеля.

Бай Теньо се обади за стаята, легализирах всички дипломи, свидетелства и един слънчев ден пристигнахме с него  в Атина. Два -три дни адаптация, да видя от къде  изгрява и залязва слънцето. Свикнах с ''охи'', значело ''не'',... ама ''не'', значело ''да'', а ''типота'' било и нещо,и нищо

Чудни хора. Чудни, чудни, ама намръщен човек не срещнах никъде с разходките ни с бай Теньо из Омония и Монастираки.

Представи ме във фабриката, то си беше чиста работилница де, но официално е фабрика. Собственикът излезе англоговорящ, та не се наложи превод от бай Теньо, разгледа представените оригинали и заверки на копията на документите ми, и ми каза

 - Тука не са ти необходими, ще работиш заварчик и на струг, има човек който ще ти дава работата, месечно ще получаваш 2000 евро и безплатен обяд, работи се от 8 до 16 и 30 часа. Пушиш ли или не, ако не пушиш ще попълниш декларация, даваме по 10 евро бонус, т.е. 250 евро месечно, но ако те видят, че пушиш, връщаш парите. Започваш от утре.

Погледна бай Таньо и започнаха на гръцки. Изглежда се интересуваше повече от здравето му, отколкото ако съм му протеже, че трябва да ме наглежда.

- Ако решиш да почерпиш за назначението, днес недей, утре и двамата  сме на работа, не ти препоръчвам и на тебе да пиеш през седмицата, ако те усетят, че миришеш, ще те изгонят,...аз пийвам само в събота вечер, препоръчам го и на теб - говореше ясно той.

Друго е, когато имаш няой познат да ти казва какво трябва и какво не

                Работата ме унесе. Като всички и аз се роботизирах, ставане, закуска, работа, вечеря, сън.

Събота вечер по чашка узо, приказки с другите наематели, неделя разходка из Оминия, зеене по отрупаните със стока витрини или оглеждане на минаващите покрай нас гурбетчийки.

- Тука е така - ме светна с напътствията си.бай Теньо - Нашенките са по Омония, ако те хареса  някоя- добре, ако не , чакаш друга да те хареса, жените са в повече и те харесват.

Първа заплата. Спретнах скромно тържество в квартирата, шест човека едва изпихме 750 мл узо, по една бира Амстел и свинска пържола., с пожелания за дълъг и успешен гурбет.

                 И вечерите минаваха бързо, всеки разказваше по няоя случка от метрото или работата си, смеехме се радушно и времето летеше. Изпратих на нашите за Коледа колетче с подаръци, узо, на дядо и татко ризи, на баба и майка блузи, 4 шоколада...

Започнах да вдявам и гръцки език, бай Теньо с охота  ми помагаше,

След месец март ни разместиха в други цехове. Беше ми трудничко, по-далечно място, ставах по-рано, но нямаше и подкрепата на бай Теньо.

Тук нов ред. Звънне взънец 1 път, сигнал, че се спира работа и се изключва захранването. Имаме 5 минути за почистване на машината, звънне два пъти, напускаш работното си място и в столовата.

12 и 45, един звънец, време е да си до машината си, 13.00 два звънеца, включено елзахранване.

В една такава почивка, видях момчето до мен да вади от джоба си микрометър и да мери детайлите и го скри в джоба си, а аз имах само шублер.

- Това микрометър, от къде - попитах на архаичен гръцки

- Това мой - ми отговори

- А мой къде - не отстъпвах

- Това купи магазин 10 евро - и потърка пръсти

- Ох, ето ти 10 Е, можеш ли да ми купищ - попитах на английски

Той все парите и кимна с глава.

На другата сутрин ми подаде кутия, заводски опакована и залепена касова бележка

Благодарих му.

- Тук всеки има негови  инструменти, купува и има - поясни той

Разказах вечерта с подробности за случката.

- Чакай, ти да не си в централния завод, я обясни с какво и накъде  пътуваш. Там е централния офис, една жена е шефът и бордът на Директорите е там

Обясних им подробно, те кимаха с глава и се споглеждаха.

- Браво, там е. Те всяка година правят рокади на добрите  и надеждни  работници, може би за да опознаят  цялото производство, карай и не се възгордявай, че си там - бяха единодушни.

Позатопли се времето, изглежда и строителството живна.

- Кой иска събота и неделя да работи - съобщи бай Теньо - Тухли или цимент по наш избор, оня техник се обади

Всички се спогледаха и заоправдаваха, че били ангажирани, имали работа.

- Е шефе, останахме само ние двамата - смееше се бай Теньо - Трудничко е, но ще се справим, по 60 евро дава на калпак човека, пък като сме само двамата...

Протрихме по два чифта ръкавици, но 200 евро топлеха джобовете ни.

Така и правехме цяло лято. когато постоянно си в работа и кахърите ти , и самотата ти, намаляват

                  Към края на работния ден дойде отговорника ни.

- След работа кирия Димитриду те вика горе при нея. Сложи си другите дрехи, а не така с работните.

Подкосиха ми се краката. Свърши се, до тук бях. '' Като не ти хареса, прибираш се '' бе казал преди време бай Теньо, да ама на мен ми харесва.

С трепереща ръка почуках на вратата. Госпожата зад бюрото ме изгледа любопитно

- Аз такова, каза ми отговорника, че кирия Димитриду ме търси - несигурно започнах

Тя набра по централния телефон, промърмори нещо тихичко, остави слушалата, стана и ме покани.

- Оставете чантата си тук, след мен моля - усмихна се, отвори кожената врата - Кирия Димитриду,...заповядайте, моля

Зад огромно бюро и заседателна маса, приятно изглеждаща госпожа с подкупваща усмивка, дали палачите са винаги усмихнати.

- Вие сте българина, нали, а освен от машини, разбирате ли  от  цветя, градини, цитруси.

- Да кирия, дядо ми в земеделец и постоянно ходя да му помагам, в гимназията наред с другите науки учехме Разстениевъдство и Животновъдство - ясно казах без да се запъвам

- Интересно, от колко време сте в Гърция, във фабриката, говорите добре гръцки

- Мисля от две години и полувина кирия и работя само тук, не съм търсил друга работа, тази ме удовлвтворява

Тя повдигна насмешливо вежди

- Наистина ли, я виж ти, имало и доволни - засмя се вече на глас - Знаете ли, имаме нужда от човек, който събота или неделя да се грижи за градината ни, разбира се тази работа ще се заплаща отделно от основната. Ние често отсъсрваме от страната и ни е необходим честен и добър човек. До сега съм слушала ласкави отзиви за вас а и работата ви тук е показателна. По 10 евро на час добре ли е.

Сметанката ми заработи веднага, в строителството се радвах на 60 евро на ден, тежка, изморителна работа, и като сметнеш часовете, пак идва по 10 евро на час, какво се триумя, да се съгласявам.

- Да, да госпожо, напълно достатъчни, само ще ви моля да казвате какво да направя, не искам на своя глава,... и после да не го харесате.

                 Тя се  засмя радушно, белите й зъбки ослешително засвяткаха...

следва....