Самота 9

                        Уж не бях такъв мекушав.

-- Благодаря Елени - мутираше гласът ми - От кога не съм усещал уюта на дома. Не си ме питала, ще ти кажа с няколко думи. Ожених се още дете , за ученическата си любов, дете, а щяхме да имаме дете. Морето ни беше до коляно, както се казва, но не знаех нищо за живота. Заминах войник, роди се първото момче, върнах се в отпуска и с уволнението дойде и второто. Започнах работа, записах да уча задочно, завърших. А  Завода за нестандартно оборудване се разрастваше, от началник цех бързо израснах в главен инженер, после зам директор. Бившата ми жена така и не завърши нищо, осланяше се на мен и на родителите ми. Записах и завърших и второ висше, по  икономика. Готвеха ме за директор или в Обединението. Зачестиха срещи, съвещания, командировки в чужбина. За миг не съм си отклонявал вниманието по чужди жени, имах моята и семейството си.

Но  с нея не всичко било така. Попаднала на лоши приятелки, все като нея, с огромни претенции без покритие, насъска и децата против мен, не без помощта на родителите си. Постепенно децата намразиха и родителите ми, не желаеха да са с тях.

Изведнъж животът ми се обърка. Започна разпродажба на предприятия, грижа за утрешния ден, като капак дойде  и бракоразводното дело. Присъдиха децата на майката, според условията виждах ги веднъж-дваж месечно, плащах им редовно издръжката.  Сринах се морално...

После те не идваха на срещите, навършиха пълнолетие, а аз спрях издръжката им, нали искаха всичко да е по закон. Ремонтирах апартамента , но не живеех в него.

Върнаха нивя, сгради, машини, закупих други машини от ликвидации, и изведнъж  се оказах капиталист, с много вещи, но сам. Самотник сред всичкото това. А нямаше детски смях, нямаше подкрепяща дума от любяща жена, съпруга. Самотник...

Скоро добих популярност на добър и по-евтин ремонтен работник, едва смогвах от много работа.

Тогава за последен път видях момчетата, бяха дошли за по 1000 лева, щели да заминават за Англия, но и те не знаели точно за какво, да учат, да работят или нищо от двете.

Дадох им по 2000 лева. Бяха чужди хора за мен, не съм ги търсил от тогава, а няма и да ги потърся,... не искам и те да ме търсят. Същото е и с бившата ми жена.

Дойдох в Атина като на шега, по покана на мой добър работник и останах.

Останалото ти го знаеш...

                Дали съм подсмръкнал или въздъхнал облекчено, но Елени ме прегърна, погледна с навлажнени очи и ме целуна нежно.

Не промълви нищо, а ме поведе за ръка към кухнята, дръпна стола и ме настани. Наля в чашите вино.

- Минали работи момчето ми, важното е, че си станал по-добър и искрен човек. Такъв е животът.

Справедлив или несправедлив, не можем да преценим понякога. Наздраве, не тъжи за минали неща.

Нежното потупване по ръката ми ме отрезви. Погледнах я, сигурно има право.

А дали самотата е наказание или дар...

- Наздраве Елени, момичето ми, благодаря ти.

Отпихме по глътка, въртяхме чашите си в ръка.

- Ето и аз съжалявам понякога за себе си. Останах и аз сама, добрата самарянка ли съм. Със сестра ми израстнахме в добро и патриархално семейство получихме добро образование в Париж, беше много престижно навремето. Баща ни ни назначи на работа във фирмата си и учихме. Сестра ми Мелина се върна в Атина, а аз останах, нали имаме апартамент в Париж, учих ,работих и в модно списание. Мелина и Димитрис се запознали на събрание на някаква политическа партия. Той също е учил в Париж, и се харесали, по-късно се ожениха и продължиха да се занимават с партийни дела. 

Веднъж бяха евродепутати, сега са за втори път. Родиха се децата, мама заета с татко в управлението във  фирмата, Мелина и Димитрис с политиката, останах свободна аз.

Беше ми интересно. Пътувах с тях по света, срещах се с различни хора, повечето обсебени от идеята за власт и пари... Имах известно време връзка с Густав, млад мъж възпитан точно за това, за власт, пари и слава. Усещах го, че той е спирачка за мен, не искаше да работя в списанието, да се развивам, а да си седя в къщи, да го чакам и се възхищавам от него. Какво да се възхищавам, та той не правеше нищо, как се казва, налива пусто в празно, т.е. правеше се на велик заради състоянието на баща си..

Разделихме се, и той замина за Канада.

И станах добрата леля. Грижех се за племенничките си, напътствах ги в учение и наклонности  музика, изкуство или спорт,... в името на успешната кариера на Мелина и Димитрис.

Според изискванията, те ме назначиха за  гувернантка, детегледачка и всичко друго, и ми плащат заплата и всички видове добавки, все едно съм чуждо наето лице.

А годините си вървяха. Изгубих репродуктивните си свойства, хумористично да го нарека,  кой ще вземе за жена такава , която не може да ражда, само заради черните ми очи ли.

Това е Петро. В минути на самота си мечтая да се грижа за някой, той да се грижи за мен. Ти ми го спомена, че самотата е наказание и дар, или си го измислям.

Може би е трябвало да се срещнем много, много по-рано...

Наздраве Петро.

Отпихме отново по глътка-две от червеното вино и се отпуснахме прегърнати на дивана.

                Привършвах работа в градината на Мелина, ще позвъня на Елени , че съм  купил  и  да хапнем реване.

- Къде е хубавата Елени, без нея Троянската война няма да започне - смеех се закачливо

- Аа, у нас съм - отговори

- Няма те, аз съм у вас..

-  У нас ли, кое у вас - смееше се тя - В твоята къща съм, дойдох да приготвя вечеря, какво ще кажеш за наденички с кашкавал и чаша вино

- Това вече е друго, идвам веднага при теб.

И продължих да се смея сам, наистина кое е у нас, кое у вас.

Гледам пред  вратата ми спрян Ситроен С5.

Подавам  й кутията с реване и с насмешка

- Ако хубавата Елени ще нощува у нас, пардон тук, редно е колата да е в двора. Ето второто дистанционно, нека колата да в с двора.

               Дните  и нощите вече нзглеждаха не до там сиви и еднообразни. Все намирахме по нещо  смешно да си кажем, не избирахме '' у нас, у вас '', навсякъде ни беше хубаво заедно.

И отново бе лято, лежахме омазани с лосион, препичахме се на слънце и мързеливо изтегнати в шезлонгите. Нямахме график, тази вечер сме високо на верандата или отвън на терасата. Свикнахме с присъствието на другия, чувствахме го като необходимост.

Любувахме се поредната вечер от верандата на светлините па Атина пред нас, пийвахме бира, прегърнати като Сиански близнаци.

- Елени - попитах внезапно - Кога за поседно някой е поглеждал изолацията горе или слънчевите водопанели

Тя сбръчка вежди, погледна ме виновно.

- Петро, нямам спомени - смотолеви - Защо, кое те притеснява

- Ще се кача да погледна, да почистя от прах, пясък или каквито и да е отпадъци и после да боядисам. Една или две кофи пластмасова боя не е много скъпа, но си осигуряваш надеждност поне за 5-6 години, а витата стълба за покрива...

Дали съм я погледна с някакъв укор, но наведе виновно очи.

- А железните стъпала, и тях не си гледала нали, а пъплиш нагоре-надолу десетки пъти на ден...

Изглежда малко грубичко й прозвучаха думите ми, погледна ме неразбиращо.

- Даа, десетки пъти нагоре-надолу, за това бедрата ти са камък - засмях се и ги заопипвах.

Ох размина ми се. Елени ме пощипна по бузката.

- Петро, момчето ми, за това трябва  във всяка къща да има мъж.

- Предлагам утре да пропуснем плажа, това е по-важна задача.

Пренесох вечерта кофи, лопатка, четки, метли, дълъг маркуч. Сутринта се покачих  с моята  стълба на терасата, малко стряскащо е, боклучки от всякакъв род, даже и клечки от птиче гнездо.

- Петро, нещо да ти помогна ли

- Засега не, достатъчно е твоето присъствие - смеех се - А ти може да принтираш табелки ''Пази се от боята''

- Но защо, ние знаем че е боядисано - чудеше се тя

- Знаем, но хората са недоверчиви. Ако кажеш, че на небето или милион и една звезди, ще ти повярват, но като види табелка ''Пази се от боята'', ще пипне с пръст - важно казах

Тя не го асимилира веднага, но след секунда-две прихна да се смее

- Ах, тии, все ще измислиш нещо.

Изчистих от клечки, треви и  камъчета отворите, изметох прахоляка.

- Елении, ма шер. нали искаше да помагаш, завържи на това въженце края на маркуча, като го вдигна и кажа, ''пускай водата'', ще отвориш крана за вода, като кажа ''затвори'', затваряш

- Много отговорна работа ми възлагаш, ще се справя ли - хихикаше тя

Измих съвестно всичко. Черни мазни петна вода се стичаха към улуците, мдаа, от нафтовите горелки на екологичното локално парно.

- Елении, затваряй..извиках.

Свалих всички пособия и се спуснах на верандата.

- Довечера ще изсъхне, рано ще дойдем и започвам боядисването, рано защото боята мирише гадно и бързо се изпарява на слънцето, после започвам стълбището...

Рано сутринта кофи с боя, четки , валяци бяха горе. Преоблякох се със стари дрехи и обувки.

- Ох, ако след два часа има прясно фрапе и бисквиткии, а сега целувки за успешна работа.

- А не, само една за да не се разсейваш - смееше се Елени- И фрапе в голямата чаша.

Не знам точно какво съдържаше боята, но вонята се разнесе, добре че подухваше горе ветрец.

Светлата диря от боядисаното се отличаваше на мръсния сив фон.

Отстъпвах към моята стълба, последният квадрат. Стараех се дишам по -забавено, валякът мина по последните сантиметри. Успях. Бях готов. Бавно заслизах с кофа в ръка и валяк.

В рамката на вратата Елени в очакване.

-  Готови сме на покривната площадка - весело казах

- А аз с фрапето и бисквитките.

Пийвахме фрапе, бисквитка на теб, а сега за теб,... обърнахме я на игра, а аз не спрях на намилам.

- Елени, може да заключиш тук, чак утре ще е изсъхнала боята по стълбището, и ако не ти е скучно да гледаш два-три часа как боядисвам. О, ще ми се отрази добре и ще спори работата .

               Свърших и със стълбището. Нарамих нещата си и към къщи. Чудно, тя вървеше редом с мен, въпреки че бях с изцапан гащеризон, кофа, мечета, четки и се смееше като малко дете над смехориите които разказваше по работата ми и подкрепяше с жестове.

- Елени, ще ме извиниш, не погледнах в градината има ли нужда от нещо, поливане, трева, ямките на дърветата - притеснено казах.

- Милият ми той, ти докато беше  на високото, аз го направих, всичко е ок, благодарностите довечера

              И  ме плесна приятелски по дупето, без да се притеснява от чужди погледи по улицата...

следва...