Самота 10

                И ме плесна приятелски  по дупето, без да се притеснява от чужди погледи по улицата...

                В неделната утрин морето ни посрещна тихо и спокойно с топлата си вода. А ние бяхме като отвързани от синджира, гмуркахме се, опипвахме се, сякаш не знаехме всяко кътче от тялото си, смеехме се доволни, нали бяхме на години, но не се давахме на много млади.

След плажа минахме да видим какво сме свършили. Стълбището грееше на слънчевите лъчи. Попипах с пръсти, изсъхнали са и перила, и стъпала. Елени ме последва, пипна плахо тук=там, погледна пръстите си, последна мен и избухна в смях, спомнила си е вица...

Покривата площадка белееше като прясно навалял сняг и еластична при допир.

- Какво ти дължа за услугата, Петро - ме  попита

- Нищо, удоволствието е взаимно, ти казваш ли ми какво струват ястията и или когато почистваш, не го правим за пари, нали.

Колко е приятно да имаш някого около себе си, все ще се намери за нещо да споделиш, да поискаш съвет, е, не остава време да се оплачеш от някои неуредици по градския трансшорт.

Гледахме повече  и по-дълго време да сме заедно, така по-лесно ще победим самотата,

               Есента отново нахлу с пълна сила. Климатиците в къщите ни бръмчаха на топличко, а ние гушнати на дивана или фотьойла допълвахме топлината .

След няколко дни Елени ми съобщи.

- Петро, имам самолетен билет до Париж, всички ще бъдем на гала представление  на племенницата

ми,... сърдиш ли ми се, стори ми се, че се натъжи. Ще ме изпратиш ли на летището.

Най=лошото е да изпращаш надеждата си на гаров перон или летище.

Не исках да я пусна от прегръдката си до второ повикване за полета. Помахах с ръка на излитащия  самолет...

              Отново сам. Лежах в къщи вперил очи в пустия таван. А предстоеше юбилейния ми рожден ден, Коледа, рожден ден на Елени, Нова година...низ от празници, но самотен.

Какви празници ще са за мен когато съм самотен,а. За самотника всеки ден е еднакъв.

Юбилей, 50 години, кога се изнизаха толкова бърза, от които колко години бях самотен, 15, 20, или повече...Ще си взема два почивни дни и уикенда, и какво ще правя...Най-лесното, можех да плача,... или по-лесното да се напия като мотика...Или да обикалям по улиците като бездомник, и защо не, обикалям самотен из улиците в компанията на бутилка узо в единия джоб и колбаси в другия.

Романтично изглежда, но не ми  е в кръвта. И все пак е юбилей, онова винаги мога да го направя.

Стегнах се. Подредих масата, вярно Елени я няма, но прибори и за нея. Бутилки узо ,Метакса, салата, мезета, червено вино и нещо печено. В малка вазичка сложих маслинови клонки и някакво самотно разцъфнало цветенце от градината ми. Акордите от '' Маршът на победата'' от Аида заглъхваха, когато звънът на мобилния ми  наруши идилията

- Петроо - гласът на Елени- Приемаш ли гости

И докато се усетя, клаксон на кола пред пътната врата, тя автоматично се отвори и Ситроенът  се вмъкна в двора. Закова спирачки и наду клаксона.

Елени, милата тя, от къде се появи, изкочих по риза навън.

- Елени...

- Петро...

И потънахме в пламенна прегръдка и целувка

- Помагай скъпи, внимателно торбичките, още по-внимателно кутията, заключвам и идвам

В торбичките радостно потракваха бутилки, в другата кутии, вероятно бонбони, а каква е пък тази голяма кутия. Оставих ги внимателно на плота в кухнята.

Запъхтяна влезе  и Елени.

- Честито рожден ден, скъпи мой, 50 години не са малко, и за нищо на света не бих пропуснала...

Заповядай.

Подаде тъмно червена роза с два аспарагуса в безцветно фолио, вързано с червена панделка.

Устните й бяха по-ароматни и сочни от всякога.

- Това е  френски коняк Корвоазие и шампанско, специално за юбилея ти,... шоколадови бонбони. А сега вдигни капака на голямата кутия.

Повдигнах я. Пет блатова торта, на големия първи блат цифра 10 от шоколад, по горния 20, после 30,...40 и най-горния 50 с фитилчета за запалване. Гледах смаян.

- Елени, ти...аз... не те очаквах - пелтечих от щастие - Така се радвам.

Във висока кристална ваза сложих розата, щракнах със запалка и запалих цифрите.

Разнесе се благоуханието им.

Придърпах я към себе си и замряхме в целувка. Очите ми се насълзиха от щастие.

Не, не съм самотен, имам Елени до себе си.

Пийнахме за здраве и любов, галехме се унесено, пипахме се дали всичко си е на мястото.

И вече стенехме от удоволствие, замирахме за миг, поглеждахме се и още по-настървено  се любехме...

- Седях една вечер сама на балкона на апартамента си, гледах осветената Айфелова кула, светещите прозорци на апартаментите отсреща и ми домъчна за теб. Разплаках се, защо двамата да сме самотни,... не издържах, на самолета и ето ме. А на теб Петро, беше ли ти мъчно, трудно, отново сам

Големите й черни очи ме гледаха кротки и спокойни.

- Да, беше ми едно такова никакво, 20 дни до днес, ми се сториха 200, а ти каза, че ще се връщаш догодина...Радвам се истински.

Два-три дни не излизахме извън къщи унесени в нежност и любов.

- А мога ли да остана тук, тук е топличко и приятно, да те чакам като се връщаш от работа. Ще  ми разрешиш ли да ползвам твоят лап-топ, а паролата...

- Разбира се, щом ти доставя удоволствие, а лап-топа няма парола, винаги е отключен, няма какво да крия от теб. Целувам те и тръгвам за работа.

               Чувствах се не на 51, а на 31 години, беше ми леко и приятно на душата. Елени се бе върнала, край с тебе самота.

След работа минах през градината на Мелина, нямаше писма, рекламите в торбата за смет и в къщи.

Елени ме пресрещна с лукав поглед.

- Да те попитам, имаш ли отпуска, днес реализирах идеята си на 50%, останаха твоите 50%. Ти нали беше споменал, за мечтите на твоята учителка, и  че не си ходил в Париж, ето отдава ти се тази възможност.  Петро имаш седмица да оправиш каквото имаш за оправяне, заминаваме за Париж, а кога ще се върнем от нас зависи. Ще можем  да идем на гала-концерта, на Христугена ще гостуваме на Мелина и семейството й. А ти сигурен ли си, че знаеш, че съм родена на 29 декември, и аз ще чествам  юбилей и следва Нова година.

- Наистина ли - премигах на парцали от смущение

- А не, на шега е - смееше се тя - Истина е разбира се. Имаш време да си припомниш уроците къде, какво има в Париж.

               Самолетът на Еър Франс меко се приземи на пистата. Няма визи, няма проверки.

Тълпаа ни понесе към влаковия перон. Настанихме се. Търках очи все още невярващо.

Влакът се носеше през поля, горички, някакви китни селца. Здраво стисках дланта на Елени, не от страх да не се изгубя, а от вълнение.

Навлизахме в предградие. Появи се Айфеловата кула, губи се между високите сгради, отново се появи. Бях по детски щастлив.

Последва такси, прекосихме Сена, погледнах я въпросително, '' Понт ньоф ли е '', тя завъртя отрицателно глава. Таксито спря пред входа на пет етажна сграда. Докато Елени се разплати, аз стисках здраво двете чанти в ръце, въртях се като пумпал, вдишвайки и издишайки парижкия въздух.

Даже не съм си и мечтал да дойда някога в Париж...

- О, мадам Елен, бон жур - весело ни посрещна възрастна жена - Няма да ви питам как сте, изглеждате щастлива. Моля...

- Благодаря мадам ла Рош, а вие как се, не сме се виждали десетина дни - смееше се Елени - Това е Пиер, мой добър приятел, внимавайте да не ви омае, чаровен е.

- О,Елен, можеше но преди 10-15 години, заповядайте - смееше се тя , сочейки с ръка към асансьора.

               Спряхме на петия етаж. Елени отключи и ме покани

- Влизай Петро, това е парижката ми обител.

Пристъпих плахо с чанти в ръка. Буржоазен разкош, френска мода, пт дъбовия паркет през текстилните тапети до гипсовите корнизи и висящи полюлеи.

- Стига  стиска тези чанти, няма кой да ги открадне - хихикаше тя - На сигурно място сме.

И  в подкрепа на казаното заключи с ключа и хлопна две масивни резета. Издърпа завесите, отвори врата към балкона. Я, отново Айфеловата кула.

Като екскурзовод ме разведе из апартамента, посочваше картина или статуетка, накратко разказваше някаква история

Седнах на крайчеца на стола в кухнята, докато тя слагаше полуготова храна в микровълновата.

- От какво  се притесняваш, отпусни се, и тук всичко това е наше,... милият ми той

Седна в мен, ръката й галеше косата ми,устните й опипваха моите. 

Добих кураж,  притисках  междукрачието й, намерих място между две копченца и с палец нежно разтърквах настръхналата й гръд.

Дзръън, дзръън - извести микровълновата и прекъсна хубавото начало..

            Вечерта с чаша червено вино в ръце ми показваше от балкон на балкон, светлините на Париж

Не знам от къде ми дойде спомен и вдъхновение за стиховете на Жак Превер  '' Paris at night ''

'' Три клечки кибрит - една подир друга запалени в мрака ...''

Елени ме погледна, усмихна се и продължи.

''  Едната - за да погледна цяло лицето ти

   Втората- за да погледна очите ти

   Третата - за да погледна устата ти

   Пълен мрак след това - за да си спомня всичко когато до мен те притискам...''

- Благодаря Петро, един от любимите ми френски поети.

- Наздраве, Елен, ма шер

                И  после едва се намерихме из пухените завивки...

следва....